|
12.
Сладостта и нежността са носители на тотвселенската радост. Живото присъствие на красотата е невъзможно без тези две качества. "Драматичната красота", "трагичната красота" не са от Божествения свят. Само когато красотата се проектира във физическия свят, без присъствието на Божествения или в противоречие с него, тогава може да придобие тези окраски. И те психологически са необходими в пътя на душата към съвършенството. Но и мирът, който произтича от ясновселената също има две основни качества: покой и яснота. Може определено да се каже тогава, че ролята на Божествената красота е да постига и открива сладостта, нежността, покоя и яснотата. Но цялото Божествено Битие не отговаря на тия четири категории. Красотата в хипервселената трябва да е абсурдна - само тогава е красота. Много трудно е обаче за вас да си представите Божествения абсурд - той няма нищо общо с онова, което наричате "абсурдизъм".Вашият абсурд допуска отвратителното и ужасното; Божествения абсурд се основава на онова, което наричате необуздана фантазия, но само в положителен - нежен, сладък, ясен и "покоен" - смисъл. Това пък от своя страна няма нищо общо със сантиментализма. Въпреки това, Божествената красота се възприема от някои пъклени духовеименно като сантиментална. Те не са виновни, защото никога не са в състояние да изразяват нежно и сладко мислите и чувствата си.
За това е необходима много висока еволюция или синволюция. Обаче много духове от хипервселената и супервселената могат да играят ролята на груби, зли и ужасни, когато това е необходимо, с педагогически цели. Позьорите, насилниците, тщестлавните, мързеливите непременно трябва да се сблъскат с алохими или херувими, за да се смирят и осъзнаят. Много лесно е за позьора да се показва пред зелени слушатели и зрители, но в аудитория от херувими и алохими, той бива "освиркван" най-безцеремонно и безмилостно. кожата на насилника пък се съдира от гърба му от майсторите на живото назидание. Същевременно те прожектират пред очите му всички неправди и жестокости, които е извършвал. Мързеливият и тщестлавният също намират своите майстори. Живото назидание не е приятно за херувимите и алохимите, но нежността им трябва да отстъпи пред смирението, за да изпълнят мисията си на възпитатели, когато това е потребно.
Още трябва да ви говоря за красотата като поведение, но сега ще ви продиктувам няколко осияния за красотата като озарение на артиста и като въздействие. Това е много обширна и дълбока тематика и в бъдеще ще я разработя основно.
Озарението на човека на изкуството има живо значение за събуждането на човечеството. Носителят на красотата като специфична енергия и набор от форми, движения, звуци, багри и пр. е елементарната частица "естон". Тя произхожда направо от тотвселената и е същевременно и вълна от ясновселената. Естонът е атом на художествения образ и ни събужда от съня на "обективно даденото", за да пробудим най-висшето си тяло - тоттялото. Този "атом" е основната, неделима същност на Бога-Отца или на Бога като Творец. Някои наричат кварка на Отца и "генон", но това се отнася повече до Мен - Христовия Дух или Елма - защото Аз съм Майката и Бащата и Аз раждам заченатото от Отца. Условно казано, но по-точно, естонът може да се нарече и "импулсон". Това е онзи вътрешен импулс, който кара Битието да създава нови форми, наречени художествени образи. Осияни от присъствието на "импулсона", ултаравселените и супервселените моделират физическата вселена като една прекрасна и безгранична Изложба на Отца. Така че, всъщност, нищо, което виждате около себе си, не е обективно - то е естоформа на някоя цивилизация.
16. IХ. 120 г.
София - Изгрев
|
OСИЯНИЯ за КРАСОТАТА - 12