10.
"А" - "О" - "А" - не случайно това са гласните на Красотата, на славянски. Много точно те изразяват произхода, развитието и възвръщането на красотата; а също и на истината, че Азът произлиза от Абсолютния Дух и се връща в Абсолютния Дух. При това, ударението на последното "а" показва именно обективирания "аз" . Зоната между необективирания и обективирания "аз" - "О"-то - са наистина условията за обективация. "О"-то също има и силата да изтръгва от Абсолюта закони, които после се снемат в обективирания "аз" като красота. Общото, особеното и единичното също се отразяват в тези три фази на красотата: "а" без ударение - общото, "о"-то - особеното и удареното "а" - единичното.
Мислите на Тот, творческият импулс, оживяват условията на живот, т.е. Елма или Господа (на славянски даже с две "о") и накрая се обективират най-съвършено в мировете на Духа Божий.
Молитвата не се отправя направо към Отца. Тя преминава първо през Господа Исуса христа, филтрира се най-прецизно - и нежно отива при тот, само ако е безкористна. Господ или Аз, Елма изпълнявам малките и конкретни молби - и то далече не всички - а Отец Ми не изпълнява нищо, но праща мир и радост, когато молитвата е благодарност или благославяне.
Трябва да се знае,че молитвата е най-красивото нещо, което съществува на Трите Вселени ! Молитвата на всеки клас, всяка йерархия и всеки отделен индивид е различна. Наистина има и универсални молитви в трите основни полета, но те нямат особена сила, ако не са за щастието на други същества, а са за своето и ако това остане само словесно пожелание и не се подкрепи незабавно от действие. Тези две условия, плюс строго индивидуалния начин на молене, както и най-интензивното преживяване на молитвата като Христово състояние, непременно предизвикват отговор и изпълнение. Вие се чудите защо не получавате отговор на молитвите си. Преди всичко молитвата за себе си не се приема. Колкото и сигурни да сте, че сте получили отговор на такава молитва, това е само случайност, съвпадение. Молитва за лично спасение и щастие се приема, само ако това предполага спасението и щастието и на другите. Подчертавам множественото число на "другите", защото спасението на "другия", ако това пак е за сметка на "другите", не се зачита като добро. Наистина, когато човек има тясно поле на съзнание, молитвата му с думи и на дело - само за ближния - също предизвиква отговор, но при условие, че вие желаете и правите всичко за щастието на другия тъй, както той си го представя, а не както вие си го представяте. При това благодатта тук действа само до момента, до който другият ви лиши от свободата ви или от вашата представа за щастие. А дори и взаимно да се молите един за друг по този начин и да правите всякакви отстъпки и жертви за ближния както и той за вас, това също не може дълго време отговор на такива молитви, ако същевременно някое друго същество ви е помолило за помощ, но вие сте му отказали. Помощ не значи да се разкъсваш от благотворителни актове, а да желаеш с всичка сила да отдадеш на непознатия или не особено близкия точно онова, от което той има особенна нужда, но по такъв начин, че да не ти ограничи свободата да правиш това и за други.
Новото, което искам от вас е да се молите именно по този начин. Само тогава красотата наоколо ви и собствената ви красота ще бъде Божествена, защото когато всеки се грижи за всеки, няма абсолютно никаква опастност някой да бъде изоставен. а повечето от вас - сега и през всички векове - с оная, другата философия, почти винаги сте били самотни и изоставени.
14. IХ. 120 г
София - Изгрев
|