|
7.
Носител на красота е всеки, обаче изявителите не са още много. Носителството е дар Боий; изявителството е приоритет на Духа. Който приеме единството на Трите Вселени, той превръща дара в изява. За5това роденото от Духа не може да не отваря нови хоризонти на дейност и плодородие.
Жиата красота има именно това свойство: да се изявява. Тя не се крие от никого. Истината, от която тя призтича, не търпи нищо скрито и потулено, затова и красотата обича простор и мащаби. Разбира се пространствено всичко е относително, но сферата на въздействие на един красив обект е много по-голяма от самия него. Това е един от законите на красотатаа. Не може ли красивото да облъчва всичко наоколо, на голямо разстояние, то започва да произвеждамощни разрушителни токове по отношение на факторите, които му препятствуват. Обикновено се счита, че естетичнота за разлика от етичното, не е разрушително, а тъкмо обратното - открива само доброто. Това, безспорно, е основно свойство на естетичното, но то сувсем не изключва опастността от карасотата за всички ония неща и хора, които искат да стоят много близко до нея. невъзможно е да обсебиш красотата - тя е дух ефирен ! Ето защо, тя изчезва, ако някъде са се опитали да я заробят. Мнозина са се опитвали, но никой не е успял.
Красотата е призвана от Майка си, ясновселената, да буди душите за летеж и осияние. Оживяваща приказни радости и вълнения, тя не търси притежание, а иска живо сътворчество. Фотоните, видеоните и ясноните имат различен произход, но едно ги обединява: никога не пожелават да влязат там, където не ги желаят. От тук и красотата, као тяхно творение, никога не се натрапва и не изисква присъствие. Позирането и жаждата да ни се възхищават не иде от красотата, а от тщестлавието. Красотата е свят сам за себе си: той живее много добре и когато не го гледат. Разберете това и никога не се отчайвайте, че красотата, която притежавате или раждате, отива "напразно". Такова нещо няма в Космоса - най-голямата заблуда е тази! Красивото се носи из Трите Вселени като прекрасна музика и симфония; то се отбелязва върху всяка частица и вълна на тотвселената и ясновселената и не изчезва никога, никога, никога ! Плодът на Абсолютния Дух и Мировата Душа - Красотата - надживява всички цикли , галактики и вселени! Информация сама за себе си не съществува - това е фикция. Но красота, която съдържа информация - това е нещо друго. Останалото са временни шумове в Битието, които имат само подобие на интелигентност или разум, но всъщност са осъдени на разпадане и забрава.
Може ли нещо некрасиво да остане пред лицето на Абсолютния? - Никога! Може ли нещо непрекрасно да остане в Лоното на Мировата Душа ? - Това е невъзможно
Може ли нещо несъвършено да остане в светилището на Духа Божий? - Това е пълен абсурд!
Казвам "пълен абсурд", защото такова нещо не мога да предизвикам дори и Аз - Владетелят на Абсурда.
Онази, която допуска някакъв компромис от милост е само ясновселената. Тя вдъхновява и съхранява прекрасните пшостъпки на съществата без да изисква самите същества да са съответно красиви. Но тотвселената е категорична: право на вечен живот има само красивото. Под красиво тя разбира онова, което е преминало през изпитанията на прекрасното. И супервселената не допуска нищо невъзвишено при себе си.
Само Христовият Дух - или Аз, имащият власт и над Трите Вселени - допускам съществуването на некрасотата и непрекрасността, за да развиват съществата смирение. Няма и не може да има друг път, когато самочувствието поради красота се опита да залее първоосновата на Живота - липсата на самочувствие.
11. IХ. 120 г.
София - Изгрев
8.
Ако последицата на едно действие е красота, то това действие произтича от истината; ако последицата на едно действие е некрасива, то произходът му е от лъжата. Живот не значи само материало или само духовно битие, а баланс между тези две бития. Отношението между духовното и материалното битие се измерва с Истината. при правилен и верен баланс между едното и другото, животът награждава съществата с красота.
Но има природни царства, където отвратителността и ужасът живеят най-интензивно. Оставам несъгласен с тези царства, но и не ги унищожавам, давайки право на духовете им да уравновесяват живота, лишен от Истина. има правда, която не може да се прескочи. Ако ултравселената оправдава всички, то супервселената не ги оправдава. Ясновселената пък лекува, а тотвселената - отсъства. Хипервселената обаче присъства навсякъде, включително и в самия пъкъл. По тази причина, навсякъде в легендите за Синовете Божии се говори за слизането им в ада. те са пълноправни господари и натази работилница, където се демонтира всичко, проявяващо злоба, корист, лицемерие или мързел. Некрасивите картини и деяния там не са приятни на Господа, но Той проявява търпимост към преизподнята, само защото тя върши незаменима работа. не ме сравнявайте обаче с деспотите и инквизиторите, които държат затвори. Нито един от изпадналите в ада не е вързан с други вериги, освен с тези, които той сам си е произвел. Ако се е вързал с лъжа - лъжата ще го държи там; ако се е вързал с безлюбие - то му е веригата; ако се е вързал с невежество то го приковава към пъкъла. наистина пъкъл не съществува в средновековния му вид. Въпреки че има място под кората на планетите, той е преди всичко под кората на мозъка, където нещата не са още осъзнати.. А най-често самата кора на мозъкае причината за ада, понеже отчаяно се бори с оная част на мозъка, която е Божествена. ако предният дял на мозъка е духовен, то горният е Божествен; обаче хипофизата, суперфизата и ултрафизата са най-великите станции на трите вселени. Аз пък управлявам хиперфизата, която управлява всички останали. Има още две "физи", които обаче не са в пределите на човешкото тяло. Едната е под него и се нарича "яснофиза", а другата - над главата и се нарича "тотфиза".
Красотата, значи, обгръща щовека отгоре и отдолу, от всички страни. Истината ликува в суперфизата, Мъдростта е в ултрафизата, а Любовта - в хипофизата; Обичта пък - в хиперфизата. Обичта не може да обожава като Любовта, тя се самоотдава. Животът е единство между Любов и Обич, Мъдрост и Истина. А правдата и Доброто, Красотата и Съвършенството, образуват още четири "физи" - живи центрове на космични енергии. Яснофизата и тотфизата не действат самостоятелно. Те обаче дават модели и импулси на хиперфизата. Защото красотата има най-комплексен и най-приятен начин на изразяване. Може да се каже, че красотата е най-универсалният език на Трите Вселени - живата основа на всяко общуване между разумните човечества. не е необходимо абсолютно никакво сложно разследване на мотивите на дадена цивилизация - доататъчно е да видите лицата и телата им. красивостта може да се имитира магически, но красотата - никога !
Бог е най-красивото Същество, а всички останали същества са красиви съобразно тяхната степен на единстяво с Бога. Господ - или Проявеният Бог - е най-красивото Същество в Проявената Вселена или хипервселената! Следователно, за Природата красотата е критерий, особена мярка, еталон, с който се измерват нещата. Заедно с нея съвършенството е хай-точното мерило, което може да се намери в Битието. Завършеността и съдействието - ето логичният и мистичният апотеоз на Красотата навсякъде.
12.IХ. 120 г.
София - Изгрев
9.
Онзи, който трупа материални балга се проваля по линия на красотата. Реши ли някой да печели, красотата се отдръпва от него. Лесно може да се обясни защо: Духът не търпи користолюбиви. Ясновселената обича невинни, а тотвселената - хрисими. Няма по-добра дума от "хрисими", защото е по-силна от "кротки" или "смирени". При това, тя носи вибрациите на Христос - самия Син на Отца.
Казах ви вече, че Бог-Отец е най-слабото Същество. Синът Му, Христос, е най-силното, а Той е най-слабото - това е диалектика. и Христос не може да бъде най-силният, ако Отец Му не беше най- слабият. Това обаче не значи, че някой може да каже: "Щом е така, аз мога да се преборя с Отца!" Цялата вселена да се съюзи против Него няма да успее, понеже в Божествения свят слабостта е сила, а силата - слабост. Помнете това за да ра зберете, защо най-слабото - детето, което се ражда - е най-силно от всички: всички му се подчиняват и му служат! Може само живото, Божествено съзнание да желае да бъде слабо. Но има още неща, които го отличават: то не желае да го хвалят, да коментират каквото и да е относно него; не желае да покорява, да очарова и възхищава. най-дълбок мир и радост то изпитва, когато е напълно само, в покоите на абсолютната тишина, осияно от самото себе си!
Моретата от Азове произхождат именно от него, а също и Моретата от Единства. Моретата от Азове не са от монади. Монадите се раждат готови, макар и още необлечени, докато Азовете са крайният продукт. за вас е трудно да разберете защо абсолютното се свързва с крайния продукт, след като именно Духът Божий се грижи за плодовете на Битието. Но Азът е плод, който обединява всички вселени - затова неговото възвръщане в Абсолютния означава, фактически, богоравенство. Азът не е част от Себето, както се смята от някои, а пълна а обективация на Себето. Може да запитате: какво общо може да има между обективацията и Абсолютния Дух? Не изглеждат ли те пълни противоположности, не е ли именно Гопод пълната обективация на Абсолютния Дух? Може и така дасе каже и това е вярно, но тук имаедна тънкост: обективираният Аз е опитал всичко и за това става едно с Отца. Именно заради това, между обективирания Аз и Онзи, Който е в Началото, няма никаква разлика. Пределно ясно е казано : "Аз и Отец Ми едно сме! Господ и Бог са едно и също нещо, погледнато от две страни.
И всичко това живее в пълна хармония и тече в съвършенно единство, само защото красотата прави възможна множествеността на Божиите лица! Количеството на Божиите лица не е само три - това са фундаменталните. те са безчислени - във всички същества, които носят образа и подобието на Бога. Индивидуалността на красотата е ролята на Бога като отделно същество някъде - божество, ангел, човек и пр. Това е най-удивителното, най-дивното свойство на Бога - да съществува едновременно в безчислено количество неповторими образи. Красотата е основната сила, която позволява разнообразиято. И ако вие можехте да схващате околните като живо присъствие на някои от лицата на Бога, никога нямаше да проявявате негативно отнощение към тях. Няма живо същество, красотата, на което да не е белег за присъствието на Бога в него. Живот озарен от такова разбиране, дава пълното и Божествено щастие, защото този, който обменя красотата на едно Божие лице с тази, на което и да е друго, живее във вечно изобилие.Кото отказва на Бога да Му даде необходимото за Неговата пълна обективация тук или там, красотата го напуска и той остарява.
Осъзнайте се като лица на Бога и обменяйте Божественото помежду си!
13. IХ. 120 г
София - Изгрев
|
-"ОСИЯНИЯ ЗА КРАСОТАТА"-