|
16.IV.138(2002)г.
Странджа
Босна
ТЕТИВА И ЛЪК КЪМ ЦЕНТЪРА
(Странджа – трамплин към центъра на Галактиката)
Първа нощ в бараката от картон и шперплат – изкривена, с миши дупки и аралъци, които по никой начин не могат да се затворят. Но усещането е неизразимо с думи - голяма поляна с цветя и дървета, птички колкого искаш, мечтаната самота. Законът се изпълни от само себе си – бе казано, че трябва да сме 75% към 25%. Донесоха боя, боядисахме в бяло стаичката отвътре, сложиха печка и разрешиха да се ползват дърва - безплатно и неограничено. 75-те % се оказаха двама млади мъже и една жена от работниците тук, преливащи от добри чувства и инициативи – помагат, подаряват редовно какво ли не: кафе, хляб, конфитюр, кисело мляко... Едно малко послушание за посоката – и всичко се урежда по ноти.
В кантона наблизо има телевизор – онзи ден имаше интервю с експерти сеизмолози, които показаха карта на България. От нея се вижда, че цялата страна, без Странджа и средна северна България, е застрашена от зачестяващи земетресения: в следващите 1000 години ще се случи и едно катастрофално – тухла върху тухла няма да остане. Най-уязвими са Пловдивско и поречието на Струма.
Дали двете последни ориентации от Баща ни - в районите на Велико и Малко Търново - не са свързано точно с това? – Или са пак само временни убежища по линия на най-малкото присъствие на злото, на най-голямата будност за доброто?
Преди преписването на “синичките букви” днес (30 април), за пореден път бе отправена молба те да се премахнат или съкратят – прекалено лично е и ... пак с жалостиви нотки и петолиния. Не се разреши – трябвало да остане цялото. Които не харесват синичкото, да го прескочат – да минат направо на червеното... Ето каккво исках да махна:
“Тази сутрин дойде въпрос: на какво се дължи перманентното външно “невървене в живота” – непрестанните и периодични оклеветявания, опозорявания, изгонвания и разминавания, основани на абсолютно неверни “факти” или на безмилостно разнотълкуване? На общата програма за мнозина, че трябва да се мине през стъргата по какъвто и да е начин – или има и съвсем конкретни, лични кармични причини? По-долу цитирам мисъл от Учителя на тази тема, но ако причината е родова карма, за Небето е безразлично дали дядо ни е търгувал с кожи, а другият със злато: дали бащите ни са били технократи и продавачи или майките ни са направили по 7 аборта.
Нежеланието да се задават писмено такива въпроси бе подчертано, но отговорът беше категоричен: и този път трябвало да се документира по човешки, имало значение. В такива случаи препоръката да не се пише и човек да не говори за себе си отпада.
Наистина, прилича на родова карма: една прабаба е полудяла и се е удавила, една баба е умряла съвсем млада; баща, брат и син правят нееднократно опити за самоубийство и първият “успява”; близки и далечни братовчеди са с психически отклонения и характеропатии или алкохолици; съдбовна откъснатост от децата, които си създал; син загива трагично съвсем млад; разводи и драматични раздели; остри търкания с най-близките цял живот; безсъвестни отнемания на имоти, липса на керемида над главата, въпреки добродетелнтие жестове от време на време... Като се събере всичко това с професионалните инциденти, травми, интриги и подлости; като се имат предвид и заплахите на определени хора и общества да ни преследват до края на живота, независимо от това каква власт ще дойде; да унищожат физически или психически децата ни; да зомбират и настройвати и най-преданите ни любими и приятели против нас и да ни дискредитират по най-грозни начини където и да се появим, не е ли обяснимо защо човек перманентно се чуди дали е нормален, къде да се завре и как да не повтори трагедиите на близките си?
Това, което е преживял един боен пилот или един разузнавач, за да го пенсионират рано, или пък съдбата на един инвалид или един затворник може да е нищо, в сравнение с изпитанията на някой, който не е много стабилен на земята и ударите го пресрещат на всяка крачка. На този свят няма кой да види това и да те разбере – искат да си “нормален” и напълно отговорен за действията си, а ти само по една случайност или с Божия помощ не си отдавна в психиатрията или другаде. Тези дни не се разреши да се опишат подробно десетките и стотици случаи, когато някой е бил напълно невинен, но са му залепили етикет; забрани се категорично да се описват и подготвят за статии и телевизионни предавания и най-последните перипетии в Гърция, където цари робовладелство, мракобесие и ад. Всички грозни и изобличителни кадри от 5-те снети филма до един са осветени, а красивите снимки на същите ленти са излелли идеално. Как става това?
И все пак тази сутрин същият Източник настоя да се засегне с общи думи негативната съдба – сигурно за да има повод за отговор. Досега има някаква яснота за карма от миналото: един френски трибун и писател е подпалил един от фитилите на френската революция, без да е подозирал, че ще се лее толкова кръв и че ще се търкалят глави – сега трябва да се доплати и за това. Една царстваща особа сега е трябвало да роди 9 души, но е пометнала седем – нужно е да се понесе родовата карма и от тази вина... И само това ли е? Колко месо сме изяли през вековете, колко лоши думи, мисли, погледи и постъпки сме посели?
Кармичният закон е справедлив и безмилостен – и даже трябва да сме благодарни, че има филтри за намаляване на възмездието, когато работим. По всичко личи, че страданието и плащането са на първо място на тази земя – това, че работиш за Словото и Делото не може да отмени Присъдата. Че в единични случаи това не е Присъда, но Съпричастие без вина, е въпрос, който не подлежи на обсъждане и разкриване в този тъжен свят. Ако го разкриеш, има опасност от тщеславие.
Но ето сега историята на арманския цар и сина му:
Царят на арманите искал да убие една сърна, но пред нея излязло едно момиченце и казало, че не позволява. Царят прострелял него. Явил се князът на духовете и проклел царя да му се роди син, който ще се ожени за страшно проклета и грозна жена и ще бъде малтретиран от нея жестоко. Ако издържи 10 години, кармата ще бъде ликвиридрана. И наистина, станало точно така: жената на сина му била с огромни устни, очи като чинии и пръсти като кюнци. Царският син издържал безропотно десет години тормоз и побои, но когато свършили, явило му се предишното момиченце, вече пораснало, и той се оженл за него.
“Тази жена с дебелите бърни всеки ден [и вас] ви налага – мъже и жени, всички наблага. [...] Но тя е на мястото си: баща ти едно време уби едно от най-хубавите момиченца в гората.” (т”Сила и живот”-IV, Ед`22:96, нб “”Неписаните закони” от 6.XI.1921г.,С.)
...................................
Привечер, когато е на смяна един възрастен пазач от ромски произход, който най-нежно произнася думата “приятел” и дели оскъдната си вечеря си с госта, често се налага са му се прави компания в кантона, за да не се чувства самотен. Тогава вървят и новините по телевизията и някои интересни филми, пиеси и интервюта. Ето реплики от две предавания:
От една пиеса: “Мамка му и живот! Не е важно да убиеш човека – важното е да не му обръщаш внимание. Ма така да не му обръщаш внимание, че да се забелязва...”
За Чудомир (разказва Теню Пиндарев): “И накрая той скочи от горния етаж на болницата – по “чудомирски”... Като не може да се работи, по-добре човек да умре.”
Разбира се, тези песимистични реплики са се врязали не случайно в съзнанието на телезрителя от Странджа. Това обаче съвсем не значи, че за всичко, което се е случвало и се случва, няма безкрайна благодарност. Заедно с проблемите, абсолютно винаги върви и една тънка или много дебела линия на Присъствието, на Разпознаването, на Жеста. Това са неща, за което други не биха посмели и да мечтаят. Небето не ни изоставя, дори и да сме на дъното. Безкрайно трогателни са хората – турци, роми, българи; прости, началници, всякакви! Безгранични са пътищата на Доброто. Хора от собствена кръв или школа може да са ни отписали завинаги и да не чувстват, че точно ние сме техен проблем, но неизменно Бог праща други души, които минават за “чужди”.
Ако всичко това беше пледоария на тщеславието, за да се предизвика възхищение или милост – по добре човек отдавна наистина да си е заминал. Но какво е то – Бог знае. Може да не е особено интересно и красиво, но за сметка на това е “искрено и лично”... Важното е, че бараката е чудесна, печката бумти, радиусът е много повече от 100 метра без жива душа наоколо, с изключение на буболечките, тревичките, цветята, пиленцата – и една крава с теленцето си. Когато няма секач, много лесно е да изклепеш с тесла някоя шина, за да стане остра. С нея и с теслата се бие няколко часа във външния талашит, за да се отвори прорез долу, повече от метър. Това е единственият начин да се се сложат пластинки на мишите дупки и да се запънат с разпонки, така че аралъците на вътрешния шперплат да прилепнат до перваза. Удоволствието е огромно, защото се оправя нещо, което е стояло така с години при предишния обитател. Само горните измятания на стените не могат да се оправят, защото се иска цялостно разковаване на пресования картон отвън, а той не е боядисван никога и всяка интервенция би го изронила моментално. Опитахме боядисване – не хваща, мокър и рехав е. Но долу пробих дупки и заглавих разпонки, за да прибера вътрешния – този път ги заковах с пирони. Отвън стърчат – няма трион да ги отрежа, но с едни железа затиснах пластммасови парчета над дупките – временно.
Всички гниещи, клони, дънери, летви и бичмета из двора изправих и наредих да съхнат, натрошавам ги и след време стават за горене. Градината чака разкопаване и садене с каквото може в този сезон, така че щастието е пълно. Даже прелива, защото всички искат да ме женят за една мома с къща и прасе... Предвиждат славни гуляи и разпивки. Засега казах, че най ме вълнува прасето...
Писателска му работа – лек няма... Само дето няма нищо измислено.
Господ е оставил 2 лева в един стар панталон, така че днеска падна славен гуляй. Туркинчето ми подари бурканче кисело мляко и сладко от сини сливи – сама си ги е правила. Всяка сутрин ми носи кафе – чак дотук. Мъжа й направи кюнците идеално – не мърдат. Никой не ги е карал – самоинициативите им са много повече от молбата на прекия им началник. Е, креватът е много ръждясал, но при първа възможност ще си направя дървен, без пирони. Ако Бог е рекъл да остана тука.
- Не само девственият, но и абсолютно чистият трябва да се омърси, за да стане драг Богу. Сам Бог е затънал до шията в кал – сега такъв му е експериментът. Само главата Му е чиста – тя не е забита с гвоздеи.
Учителят, т.е. Христос, е и главата, и тялото на кръста. Точно там, където е прободен – включително и копието в гърдите – са невралгичните пунктове на човечеството.
Щастието да си прикован е най-високо: то е триумф, перигей, тотална гаранция. За духовете в апогей няма гаранция – те не обичат Бога, но себе си. Перигеят е най-голямата близост до калта, страданията, грешните. Тъй, както Господ-Христос работи, се говори и за “ингей” – пълно сливане със земята. В перигей са пророците, светиите, мъчениците – от време на време са на кладата и под ножовете, от време на време са в света на Отца. Това е така, защото те нямат силата, Любовта на Христа. Христос е едновременно разпънат и свободен – и колкото е по-голям кръстът Му, толкова по-голяма е свободата.
Универсумът – ето кръстът на Учителя сега. Там все още стои на кръст, не ходи. Но от няколко десетилетия вече слиза и ходи; през почивките пак се качва на пироните. Изпитанията и болките Му от 2000 години насам са нищо, в сравнение с тези сега. Кажете ми кое по боли: да си на кръста – или да ходиш с тия рани в нозете по остри камъни? Затова казвам, че нощем Той се прибира на кръста и се надява на пироните си – почива си...
Скоро си говорихме, че чакълът е много важен – без него не може да има пътища. Гордите скали са водачите, авторитетите, учителите. По тях могат да се изкачват само алпинисти. Заслужава си да паднеш в някоя пропаст, за да видиш такава гледка!
Ала върхът, канарата не могат да помръднат – тях ги мърдат само земетресения. Дойде ли до Съдбата, с тях се заемат каменарите. С взривове и чукове каменарите на Бога разбиват гордостта, правят самомнението на купчини. С големите камъни правят големи здания и огради, с малките – малки, а най-способните наситнят на чакъл. Минеш ли веднъж през каменотрошачката, ти вече умееш да чакаш, не се изявяваш веднага. Този, който волю или неволю стане основа на път, е най-способен; или просто му е провървяло. Тисящи колелета и нозе ще минат над него – тисящи пъти ще се ускори еволюцията му! Когато си път, аурите на съществата минават през тебе и те милват милиарди пъти. Всички гледки и щастливи приключения, преминали през сърцето им, преминават и в чакъла – надробеното самолюбие на бившите гиганти. Сега вече не търкат небето с маниите си за величие – имали са шанса да влязат в Пътя.
Ако дойдат Майстори да огладят пътя, лейте сълзи от най-върховно щастие! Като ви пресоват, споят или запълнят така, че вече никога да не се клатите, да не убивате, по вас ще тръгнат пътници с хиляди. Черната ложа [асфалтът] ви фиксира да стоите на едно място – но това лошо ли е? Щом сте чакъл – с остри ръбове, - трябва да ви споят в религиозни и семейни групи, във всякакви групи по принуждение, за да образувате Път, благословение Божие. Цял живот, а понякога и с векове, докато не стане някое природно бедствие, вие сте все с едни и същи хора около себе си. Ще копнеете да дойде пороят и да ви повлече...
Това са само символи, сравнения. Темата беше за невинните, които поемат вина. Бог поема най-голямата вина, защото влиза и в престъпника. Ако не влизаше, щеше да има нещо извън Бога, а това е невъзможно. Бог не съизволява, но присъства – дори и във формите без искра от Него. Правилното е да кажем “Нейго”, а не “Него” – ясно защо. Ето защо, когато говорим за Бога членувано, в българския и други славянски езици Той се дали на две: сам Той - и Женската Му същност. “Учителя”, “Бога” – това е вярно, когато са допълнение, “ребро от Бога”1.
Същевременно, Бог влиза и в този, който става жертва на престъпника. С вина или без вина, жертвата страда; страда и сам Бог в нея. Жертва без вина е обяснимо – сам Христос дава пример за това, - но престъпник без вина, това не може да ви го побере умът. Сам Братът на Христа, Сатанаил, е най-големият престъпник без вина. Той толкова съвършено играе ролята си, че всички се страхуват от него; а най-посредствените го мразят. Но както Сатанаил, така и Сатаната и неговото творение – изложбената зала на ада – никога те са наранили сами никого! Те даже не се приближават до съществата, но са длъжни да им прожектират филми. По стените на ада, както и над пропастите му, съвестните работници на Ремонтното Битие постоянно прожектират сцени на това, с което се гордеят смъртните. Пиеските и рекламите са малко по същество, но хората ги вземат за милиарди. Всеки сам се хвърля във филма, който е избрал, без да подозира, че се хвърля върху стена или в пропаст. Това един ден престава – когато на смъртните им омръзне да са смъртни. Като престанат да им харесват хората и нещата, в които са се влюбвали, самоубийците почват да търсят нещо друго.
Сега няма да разкривам кармически подробности от миналото, защото моментът е тежък. Сега времето при вас е такова, защото много сърца се затвориха. Гледат филма на студа и отчуждението, стремят се към света, а не към Словото. Опропастяват цялата реколта през тази година – малко неща ще оцелеят. Така е: егоизмът е ледник, той не се топи лесно. Като грейне слънцето и почне да шурти, тревичките се радват, мислят, че е Любовта. Не разбират, че това е просто един разтопен ледник – докато грее слънцето... Щом хукнат снежни виелици, знайте, че не е имало Любов. Любовта никога не отпада! Страсти и чувства отпадат, това е предвидено; Любовта обаче е съвършена и вечна. Нека не ни е мъчно за струя, която се е смръзнала. Студът и зимата са непоколебими: те ни карат да намерим нови огнища – или сами да ги накладем за другите.
Нека не се омъчнявате, че Словото пак тече, но без особени “мръвки”... Щом сме решили да тече, ще тече - даже и когато върти една и съща тема по хиляди възможни начини. Словото си е слово, а Делото и Животът са за съвършено подготвени същества. При Делото и Живота искаш да работиш с обичните, да живееш с тях. Щом сестра, брат, майка или внук са по-важни за тебе, а наоколо падат с хиляди, значи се съмняваш в Бога, безмилостен си.
Има вързани, но има и звани. Ако вързан се откаже от близките, Хлистос ще го върже още по-здраво; но ако си зван и не Го последваш, и с теб, и с близките ти е свършено. Няма нито една стара или по-нова беседа, в която да не съм ви говорил само за това – в редовете или мегду редовете. Бог знае предварително кои измежду званите са избрани, но е длъжен да призове. Рогът Му звучи за всички, но го чуват само “званите” – имат слух. От тях тръгват само “избраните”, но това също е само част от превода: знаете, че всъщност избраните са избрали. Ти избираш с кого да живееш: с Бога и по-напредналите – или със същества от по-ниска еволюция. Мисли за собствената си еволюция, ако си избрал по-лошото.
“Слово без мръвки”... “Мръвка” произлиза от “мъртъв” – по-ясно от това, здраве. Понеже е тлъста, привлича те; ако е само кокал или постна супица – ъкъ1... Така че много лекции и беседи съм предвидил без “мръвки”, дори и Божествени… Божествената мръвка е точен метод, точно познание, но е само сегмент от Тялото.
Когато черната ложа строи система, тя връзва мръвките в единно и логическо тяло – за да ви впечатли. То може и да оживее в един момент – както ходжите повдигат мъртъвци. Като видите ходещо и говорещо тяло за няколко години или десетилетия, вие считате, че това е постижение, живот, но не е. Вярващите в това тяло почват да го помпат със своята собствена прана и салма, и когато го угоят напълно, такава църква или школа триумфира. Само че кой и кога ще му удари ножа; у кого ще идат праната и салмата, както и народните средства – това е въпрос.
Учениците вече знаят, чу и най-“постното” Слово е живот. Те четат, изучават и пият Слово и без да е супа или бульон – само чиста водица. Опитът им ги учи, че когато Учителят им е многословен, “без да казва нищо”, Той върши най-добрата работа. Когато се “оплита” в “алогизми”, смешки или “явни глупости”, Той върши най-добрата работа: откстранява врагове и работи над учениците. Спазвайте табелите да не говорите с Водача по време на движение, но ако той рече да ви заговори, знайте, че се разтоварва. Това разтоварване прилича на баласт, но през него текат токове. Не гледайте жицата, вижте дали тече ток. Божественият ток тече и през най-неугледните жици.
Спирането на Словото поражда Дело; спирането на Делото пробива някъде като Живот; спирането на Живота някъде поражда циклони от нови души и светове. Проблемът е в това, че няма много кандидати за Дело и Живот. В такива случаи Словото пак излиза на повърхността, за да ви “досажда”. И в най-“досадните” и “скучни” беседи обаче, които съм ви давал, допълнително окастрени от стенографи, преписвачи и редактори, тече такъв божествен Ток, какъвто няма и в най-лакомата система на мъдростта. Има брилянтни системи на мъдростта, които не са Слово. И те са необходими, Бог и тях благославя. Гении, мъдреци, велики посветени ги строят. Те са параходи и лодки към Истината. Широк е божественият Океан – сам Бог понякога се качва на такъв кораб, възхищава му се. Ако има проблем, той е един: с какви физиономии наоколо приемате да пътувате към Истината? Щом ви харесват физиономиите в една църква, братство или школа, вие сте точно за там. Ако има за вас хляб там и посоката е вярна – какво по-хубаво?
Но ако душата и сърцето ви казват “не” и не намерите на един параход лицето, което търсите от вечността – напуснете го! Понякога и на Божествения Параход, когато минава през пусти места на еволюцията, не можш да намериш нито една свястна физиономия. Но нали познаваш лицето на Капитана? Ти не гледай пасажерите, гледай екипажа. Понякога кормчията, понкога простият юнга могат да ви погледнат с такъв поглед, че да ви удари ток. Вие разпознавате, че това е “Онзи Ток” – Токът, който познавате от вечността. Ето една физиономия и един поглед, заради които си заслужава да останете и на най-скучния, най-скандалния Божествен Кораб! Бог е предвидил другите физиономии и големите патаклами в братството с единствената цел да види какво избирате, кого разпознавате. Ако искате да пътувате в първа класа, в лъскав кораб с пътници и екипаж като изложба – свободни сте. Бог може да ви уреди да пътувате и в каюта, в луксозен апартамент. Проблемът там е кой ще повръща върху вас или вие върху кого…Какво ще стане тогава и с най-перфектните ви окултни костюми?…
Когато почна да “викам” в Словото [да използва много “ви”], нещата не са на добре; почне ли “ни-кането”, непременно ще поникнем... В “тикането” също има сила [когато говори на “ти” ] – някой може да напредне много бързо или да си плати. Ако един Учител е от Бога, той често употребява “ни-кането”, особено в началото. С това се принизява до грешните, пише се грешен с тях – вози се в трюма с гребците и робите, слага каскет в трета класа... Такова нещо не можете да очаквате от никой “викач” в окултизма и мистицизма – той е с особено самочувствие, “богоравен”... Но и Учителят, почне ли да “ви-ка”, значи се надига пак буря; или е настанало мъртво вълнение. Излязъл е от класите исе качва на руля – почва да тика и да вика...
Сега, ако не оправите времето, значи е имало защо да ви викам...
Насоката “Странджа” и престоят там бяха единственият избор. Небето погледна къде имаше четирима души, годни да изпълнят условието – и откри тримата в Странджа. На всички останали места нямаше условия. Не малцинства, ами мъхове и лишеи въздига Бог да служат на Словото, както може да приготви човеци от камъни!
Сега, ако реша Школата да се премести тук, ще слезете в недрата на Странджа и ще се изкачите в небесната й прародина. Ако не – съветвам ви да идвате тук на екскурзии. Въпреки че е ниска, тя е Раят на земята. Сега е оглозгана и оскубана печално, но в девет по-горни полета тя е рай! Те не са само нависоко – и наоколо са.
В Странджанската Агарта (тук я наричат “Орсим”) се обучават ангели и божества от всички сласове и йерархии; представители на 730,000 планетни и пространствени цивилизации! Тук е единственото място в Определеното Битие, където се постига Универсалният Тот-ритъм - едно понятие, което няма скоро да разберете. Константин и Елена са не само личности и символи, но и проводници на Сатурн и Селена, с които християнството става възможно даже и в ада. Универсалният Тот-ритъм е бърза, равноделна и неравноделна смяна на Егото с Психиката, на Времето – с Вечността. Когато характерът, твърдостта се редува неравноделно с майчинството и грижата и удари Божествен Тъпан, в мюонното и холистичното тяло започва ускорение. Консатнтин усилва диамантената структура на посветените, а Елена внася “сребро”, “светена вода” в душите, жадни за Преданост. Значи, предаността на душата, великото влюбване на будическото тяло в мюонното, в паневритмичен танц обикаля около Огнището на Атма и постепенно ускорява вибрациите си. Когато будическите и мюонните вихри и решетки изпаднат н екстаз, ултравселената се пробужда за Тот - за Огнение!
Да продължа ли на това ниво? Нали от дълго време бях станал скучен – само ви морализирах и “виках”?...
Бракът на Тот с универсума означава сливане на Учителя и Бог Отец, изразено с термините, които вие разбирате. Трябва да знаете, че Орфей дойде и в Странджа, но направи огнение с Родопа, не с Евридика. Поради отказа на Евридика, той потърси спасение в Странджа, но Богинята на Странджа тогава бе в каталептичен дионисиевски сън.
Жарта и Колелото е Галактиката, това е ясно. Постигайки Универсално Тот-огнение (Любов в Ятото, а не извън него), божествените нестинари почват да танцуват в огъня и се събличат голи. Усетил холоса, неравноделният рипъм почва да избива падналите илухими от орбитите им и ги завърта в смерч или циклон, образуващ коридор към центъра на Галактиката. При самото сливане и огнение по време на Танца се чува гръм – и Ятото изчезва.
Само Христово Ято от всички основни йерархии и класове може да пробие в центъра на Галактиката. Това е казано космологически. Мистически, това е пробив в светая светих на ясновселената. Важното е, че това е възможно само от нашата галактика, само от Инлания[Земята] и само от Ойрул [Странджа] . Ако Инлания е “мая за милост и абсурд”, то Ойрул е запалка за “тот-ур” – няма друга дума в земния език, означаваща Огнение на Ято.
Всички луди по всички психиатрии да се съберат – пак не могат да съчинят такова нещо... Даже и титаните в действие не могат да го измислят, понеже и най-развинтените фантасмагории, наречени “системи”, “светове” и “космоси”, не могат да се сравнят с атом от малкия пръст на Господа!
Кога се срещат “двама или трима в Мое име”? Кога тия групи могат да стигнат до 12? – Когато обикнат Господа с всичкия си дух, с всчката си душа, с всчкия си ум, сърце и сила. Предъвквано милиони пъти от християни и псевдохристияни – и неизпълнено от никого! Дори Учителят още не го е изпълнил, понеже няма с кой. Т.е., изпълнил го е, но с 9 братя и сестри от другите класове и йерархии. Очакват се трима от Земята, за да стане зелохим. Засега е елохим, който още възкръсва чрез страдание, не чрез огнение. Толкова много е нужен Ученикът на Учителя! Както се казва – и Бог се развива. Сродната душа на Бога е Човекът. И когато Човекът реши най-после да се очовечи, Бог ще премине в нова фаза. Ще Му бъде много интересно...
Преведено на културен език: когато двама или трима или цяло Ято обикнат Проявената Любов между всички и към всички чрез тотална концентрация в нея и в нейния Носител, Неговото Учение, Неговото Движение и Живот и не се отклоняват по други места; и когато Предаността и Откликът подпалят атмическото, будическото, умственото, астралното и физическото ни тяло за тотална обмяна, подвиг и Любов – тогава Бог е с нас.
По-късно в Ойрул се очерта още една четворка; научихме, че Странджа се е наричала Астея и че е създадена от усмивката на Бога. Двама от участниците имаха откровения и удивителни истории за разказване. Единият получи уникална информация със символична и магическа рисунка, а другият сподели, че при скорошноо си посещение в Австралия е бил на един връх, който е с почти същото име като Ойрул. Посетихме светилищата на Бастед, помислихме си, че Астея и Бастед може да са едно и също... Но за всичко това – следващия път.
|
TETIVA I LUK KUM CENTURA