.....продължение на превода....

"
Поставени като самоцел те могат да “конфискуват” мястото на Бога, но това не е тяхната цел. Те трябва да запознаят човешкото сърце с това, което представят - но самите те не са. Не е мъдро да се схващат картините/идолите на хиндуизма като отглеждане на обожествяване и неговото разнообразие като политеизъм. Вместо това картините са като летища, от които натоварения с чувства човешки дух може да отлети по “самотното бягство от самотата”. Един символ, които многоръките картини могат да представят Божията власт, митове които могат да достигнат дълбоко до това, което е заключено за интелекта, блянове и легенди представящи идеали по един такъв начин, който кара слушателя/зрителя да копнее да ги осъществи. Стойността на тези неща лежи в тяхната способност да повика нашето съзнание от световните абстракции назад към мисълта за Бога и Божията Любов. Когато пеем за славата на Бога, молим се с безрезервна посветеност, медитираме върху Божието величие и чест, четем за Бога в святи писания и схващаме цялата вселена като творение на Бога - ние придвижваме своята посветеност постоянно и сигурно по посока на Бог.
Три страни на метода на “бхактата” заслужават споменаване:
Japam - означава повтаряне на Божието име. То има паралел с християнството.
В една молитва на Христос, която е описана в една класическа книга в руски дух “Пътя на един пилигрим” - “Нека Божието име “бръмчи” във всяка твоя дейност!”
Това е едно от най-любимите изречения на бхактата. Дали човек пере или плете или сее или пазарува...проникват свещенните думи в подсъзнанието и го изпълват със святост.
Да повтаряш една любовна мантра е една религиозна употреба на факта, че любовта съдържа различни нюанси съобразно това към кого е насочена. Любовта на родителите към своите деца е пропита от защита, докато детската любов съдържа зависимост. Любовта към приятелите е нещо различно от мъжката и женска любов в брака и съвсем различна от любовта на посветения служител към неговия Бог. Хиндуистите смятат, че всички тези начини могат да подсилват Божията любов и окуражават бхактите да ги прилагат всичките в различни ситуации.
И накрая идва обожаването на Бога под формата на едно избрано божество -“Ishtadeva”. Хиндуистите представят Бог в безброй форми. Всички те заедно сочат в еднаква степен към Бог, но те препоръчват отделния обожател да развие една постоянна привързаност към една от тях. Само по този начин човек може да задълбочи своето приближаване и се приобщи към тази сила напълно. За повечето хора може най-въздействуваща “ishtadeva” да бъде една от реинкарнациите на Бог, защото любящото сърце е по природа склонно да обича човеци."


......следва...

" Open your mind for the Beauty inside "