Здравейте.....ето ви нещо, за размисъл:
"Лакомията е нещо престъпно, но и прекаленото въздържане от храна е престъпно.Ще ядете толкова, колкото е потребно.Не съм за това, да измъчвате тялото си.Постът е метод, за уякчаване на волята.Пост, който отслабва тялото,отслабва сърцето ,отслабва ума, не е на място."
.....................................................
"Лакомията"....е начин на живот...начин на мислене.Тя-"лакомията"...се проявява в една или друга насока....може , да се нарече още желание, за постигане.
"Поста" е метод, и като такъв, не е и не може да бъде подчинен на едно желание, каквото и да е то.
"Лакомията"...е нещо , което добре познавам....ха ха ха
Когато се запознах със Зинаида, ми се поиска и аз да стана такъв, като нея.
И ведната , след като се разделихме, започнах и изкарах 23 дни без храна.
Разбира се....когато ...започнах безконтролно да губя тегло....преустанових поста....но ми беше трудно.Признавам си, трудно ми беше....макар, да не чувствувах глад...даже готвех на другите около мен, супи и...душех осезателно парите от врящия казан....
Това което видях-Зинаида....подсъзнателно беше изкристализирало като желание , в същността ми....и се усетих на време и спрях.
Много е тънко това ...разграничение...дори и сега , ми е трудно да преценя, дали ако бях продължил да постя, дали нямаше да прескоча бариерата.
Както и да е....рано или късно това ще се случи ....и няма да бъде плод на желание или цел.
"Ще ядете толкова, колкото е потребно"
Знае ли някой, колко е потребно на организма му?
Не!
Никой не знае.
Потребността е нещо , което е обективно....нещо , което не зависи от желанието и представата.Потребността е нещо променливо, като показател.
И тук е разковничето , в този цитат.
Колкото повече наблюдаваш тялото си, толкова повече, ще го опознаваш.
Колкото повече опознаваш тялото си, то толкова повече ще ти бъде приятел и ще ти открива тайни, които преди това не си подозирал.Тайни....които.... то съдържа в себе си.Те затова са тайни, защото не си ги знаел.
"Не съм за това, да измъчвате тялото си."
Тялото е като един прекрасен инструмент....музикален инструмент.И в замисимост от това, как се грижиш за него, той издава най различни красиви или грозни звуци...форми....вълни....светлини или тъмнини....
Един измъчен инструмент, какви звуци, може да издаде?
Рев....стенание....крясък....отчаяние....черногледство....отчаяние....злоба, неприязън.....
"Не съм за това, да измъчвате тялото си."
Тялото е огледало....на вътрешната същност.....лицето е огледало на вътрешната същност, усмивката е огледало на вътрешната същност....всичко е огледало....всичко.
Не мога да ви излъжа...зная това....както зная , че и вие не можете да ме излъжете.......и много често, дори по написаното тук, в клуба....чувам и виждам форми...звуци....жестове....ехидност...
отхвърляне.
Голяма работа.....ха ха ха ха Като че ли, това ме засяга???
Не , не ме засяга...и дори ми е забавно и хубаво.....
"Не съм за това, да измъчвате тялото си."
Да бъдеш на паневритмия...особенно днес, в снега, който прехвърчаше над нас.....особенно в едно от упражненията, когато тялото ми, стана част от цялата паневритмия....когато усетих вълна...която сама люшкаше отва тяло и го правеше подвластно на движевията на останалите стотина играещи, ....
това беше прекрасно....
|