Извинявай... не мога да се присъединя...
По няколко причини...
Пишеш "учението на Учителя"... за мен това е дълбоко неразбрана ситуация... има Учител, само защото има ученици, има учение, само защото има кой да следва. Но учението и Учителят собствено не съществуват (простете ми кощунствената мисъл)... Учение и учител има само при наличието на последователи, на стадо овце, които имат нужда от водачество... Но сами по себе си нито Беинса Дуно е "Учител", нито "учението" му може да се приравни до "идеал" за живот.
Той е просветлен, безспорно изпратен с мисия на тази земя. Но да го ограничим само до ролята му на "Учител" - земна роля, според мен не е достатъчно, както и да ограничаваме светлината му до формата на "учение"... Оттам се пораждат именно подобни недоразумения, подобни... човещини... да тръгнем нанякъде, следвайки "стремежите" си... Стремеж и цел може да има само при наличието на база за сравнение. Базата за сравнение е този мъртъв "идеал за начин на живот"... в който сами се натикваме и вече ни е трудно да излезем. Идеалът винаги, задължително е статичен, а всичко живо и истинско никога не би могло да бъде фиксирано в неподвижна цел... Но Той го е знаел и пак е изпълнил достойно мисията си... чрез коаните ни вади именно от онези заблуди на ума, които правят нас - слепи последователи на нещо, което не знаем дори защо следваме, а него - наш водач...
Надявам се... да става ясно...



Леки ден ви желая!!!

Who does not love too much, does not love enough - Pascal