|
Задава ли ли сте си въпроса? Защо са подминавали с усмивка и мълчание конкретни и важни въпроси? Защо?
Обръща ли ли сте внимание на това, какво представлява разговора........
Всеки един от вас, без съмнение знае, че в разговора участват думи, жестове, погледи, гримаси, дишане, обоняние, дактилност и мълчание.....
Да се спрем на първото, на думите. Думите са символи,думите са енергия, но думите не са НЕЩОТО, думите са вибрации.....
Думите имат посока/вектор/, цвят, динамика, форма...
Да се спрем на първото, да разгледаме посоката.
Тъй, като болшинството от вас четат източна литература, замисляли ли сте се как тази литература е стигнала до вас....
Представете си само един от т.н. Велики Учители с Индийски произход и така, той мисли /да приемем/ на Хинди....думите му ги записва ученик/в най-най-добрия случай/, следва работа на преводач /най- често англичанин или руснак/, иде ред на редактора, минава през набор/коректор и печатари/ и пристига до поредния преводач, този път българин....минава отново през цялата с-ма и чак тогава достига до вас.....
Замисляли ли сте се какво част от туй, що е достигнало до вас е т.н. Живо Слово...........
И така, посоката на отговора не винаги следва посоката на въпроса. Учителите умеят похвати с който да изправят ума на питащия над пропастта, похвати с които карат ума да затихне, да види цялата неуместност и несъщественост на въпроса и по този начин въпроса изчезва....дори и не се е разтваря, понеже няма какво да се разтвори....
Изправя ли ли сте се над пропаст.....колцина от вас са осъзнавали онзи бездиханен миг на празнота, преди да се включи рефлекторния инстинкт за самосъхранение......
Но, да се върнем пак на посоката, за да видиш символиката е потребно да си осъзнал думата, да си я разнищил многократно, да я обърнеш с хастара на обратно и многократно да я сглобиш....едва тогава можеш да подменяш частите от които е съставена тя....едва тогава ще видиш как всеки нов детайл пригоден към думата изменя вектора, макар и с йота или пък нюанс...
Тогава, щом вече си осъзнал детайлноста на думите, и си изпразнен от мисли, отворен си в мига да видиш сглобената дума с нейния вектор, едва тогава можеш да осъзнаеш пълната символичност на думите....тогава думите ги виждаш в цват, в динамика, във форма.....
И така колка е живо Живото Слово......
Кой дава Живот на Словото.......
Темата не е приключена и при ваше желание ще продължа
|
Защо Великите не са написали и ред?
