Така нареченото Правило на показалеца или "азбучна истина" - управителите не четат вестниците на подчинените си.

Последното пък е съвсем отживелица като термин... по-скоро се ползва в казармата, щото днес да мениджъриш фирма означава да имаш професионали. По-подготвени от теб за справяне с проблемите. И водач, който не може да се огради с такива - не важи, тъй да се каже с думи прости, адаптирано за аудиторията ми таблоидочетящи;

Промяната не е абсолютна категория, както заетите изрази за добро или зло. Или - може да се опише с думи. Думите правят изречения, но изреченията не правят думи.
Атомите правят молекули, но молекулите не - атоми. В промяната има йерархия..последователност на нужди, събития, участващи, наблюдатели..
Става наложителна, когато нивата на отделните цветове минат критична маса (това с цветовете искам да го дам фигурално, щото е малко дълго за писане)

Бащата на метафората " Не можеш да стъпиш два пъти в една и съща река" допринесе мисълта, че...всъщност Е възможно. Понеже водите СА същите.

Хаос въвежда ред, защото в понятията има елемент на йерархия. Само в ума расте страх...състрадание...спокойствие- пак заради йерархията.

Свикни да не разглеждаш компоненти отделно, защото няма да вдигнеш идеята (която пак не е нещо друго, а йерархия на порастли в себе си мисли).
Това различава обикновените пешеходци от свободните с визия.



**Малко повече селективност в аудиторията, все пак. Когато човек се мърда в среди на пролетарии най-много да започне да запълва кутийчето в таблоиден формат; не го изтривам от суета... знам кой го чете