Привет на всички!

понеже и аз съм пресметлив егоист,
ще си копирам постинга от друг клуб :

ми доколкото си спомням китайците бяха според които като помогнеш на някого, после си му длъжник цял живот,
защото си нарушил неписания закон за ненамесата в чужд живот. Прави са, при положение че една намеса когато 'няма кой да помогне' не е по ценна, или по ефективна от това което може нуждаещият се от помощ да направи сам за себе си.
Оттам - тези които помагат колкото и алтруистично да си мислят че действат, все има нещо което ги води , желанието да се докажат, да блеснат, да им обърнат внимание, и в този смисъл сами си докарват на главата неотхвърляемата грижа да се опитват да разберат себе си.