|
“Хората се оплакват от противоречията на живота, борят се с тях, разходват много енергия и все не успяват. Много по-лесно биха се справили като научат законите на земния и небесен живот. Като изучава тези закони, човек изучава себе си - от една страна организма си, а от друга - своите мисли и чувства. Така той се досеща и достига до онова, което му липсва и върху което трябва да работи. Това не означава, че след като човек узнае това, то законите и Бог ще ми поднесат по-лесни условия за развитие и работа. Законите са неотменни и неумолими. Човек не може да се научи да плува, ако не бъде потопен във водата. Там той се научава да плува чрез усилията, които полага. Ако при усилията, които прави той се свърже с разумни същества, той ще облекчи задачата си. Това означава човек да вярва ва Бога и да се уповава на Него. Да се подобри съдбата на човека - това не значи да се освободи абсолютно от товара си, но да му се покаже как да го носи и по кой път да върви.
Мнозина вече си мислят че като приемат тези идеи, като понаучат това онова, ще прекарат живота си без мъчнотии. Това е вярно, но по-лекият и приятен живот ще бъде накрая, а в началото всички ще минем през големи мъчнотии и страдания. Това не трябва да ни плаши. Трябва да знаем, че колкото по-големи са мъчнотиите ни, толкова и по-големи постижения ни очакват. Човек става велик само когато минава през големи трудности и изпитания и ги преодолява. При това някои страдат повече, други по-малко. Това зависи от степента на тяхното съзнание. Колкото по-будно е съзнанието на човека, толкова по-интензивни са страданията му. Защо са ни дадени страданията ли? Докато сме на земята страданията ни са неизбежни. Влезем ли в духовния свят - там е друго. Така, че да не избягваме страданията, но да се ползваме от тях. Много по-добре е да се научим да изследваме своя живот да дойдем до познание на своите добри и лоши черти. Тогава ще разберем, че всяко страдание крие в себе си някакво благо, което ние ще гледаме да оползотворим.
Трябва да вярваме на Божественото в себе си, трябва да вярваме в Божественото във всички хора, да се радваме и на най-малките Божествени идеи, защото те са тези, които са в състояние да разпръснат всяко отчаяние и обезсърчение. Те действат върху съзнанието ни и ни помагат да разрешим несгодите си. Трябва да пазим равновесието на силите си, за да не излезем от релсите на своя живот. Нека и обидите се сипят върху нас без да ни засягат и нарушават разположението ни. Има ли нещо лошо в това. Нали сме вече знаещи и не се подаваме на външни условия. Ще трябва да спрем и да помислим коя е причината за нашето неразположение - външна или вътрешна.
Материалният живот, в който се движим носи условия за създаване на характер. Тук именно ще срещнем нашия неприятел, който ще ни разтърси. В борбата с него ние ще се калим. Справедлив е нашият неприятел. Той е изпратен от разумния свят да предизвика мислите ни, да ни застави да мислим. Ние ще се калим в борбата с него и след време ще станем герои. И каквото да ни говори той, ние не трябва да се обиждаме. Той е средството, с което ни възпитават.
Трябва да помним, че трудностите през които минаваме са нашите неприятели, с които в дадения случай не хармонизираме. След време ще хармонизираме с тях и те ще станат наши приятели.Трудностите са живи и разумни сили, с които можем и да разговаряме. Трябва да спазваме законите на живота, за да можем да преодоляваме гъстата материя, в която живеем.
Като работим съзнателно върху себе си човек достига до познаване на вътрешните сили в себе си, както и на външните сили, които правят времето добро или лошо, благоприятно или неблагоприятно. Той изучава средата, в която живее, условията, които му съдействат или противодействат и т.н.
Само по този начин той разбира своите състояния и лесно се справя с тях. Иначе изпада в различни състояния: тъжни или весели, без да знае причините им, поради което се гневи, сърди на обкръжаващите. И в края на краищата вместо да си помогне да се освободи от тежкото си състояние, той го влошава.
Човек трябва да бъде пластичен да познава силите, които действат вън и вътре в него, така че като започнат да го атакуват да се връщат назад без да го засегнат. Колкото пъти падне на земята, веднага да се изправи на краката си неповреден. Хората стават по-чувствителни, дарбите и способностите им се развиват повече, амбицията им за проявяване за постижения расте, но външните условия са ограничени - не дават простор на човека да се развива. Какво трябва да правим в това положение? Като изучаваме законите и влезем в тон с Програмата, като работим за цялото, а не за себе си - тогава никой не ще ни докосне.
Трябва да запомним: Никой не може да ни избави от изпитание и страдание. Каквото и да правим, те ще ни следват. Закон е: Само смелите хора се поставят на изпитания, а не и страхливите, само на способни ученици се задават трудни задачи, а не и на неспособните, само на силните хора се дава да носят товар, а не и на слабите. Да държим в ума си тези мисли и да вървим напред.Докато държим връзката си с Бога и с Неговите закони никой не може да отнеме живота ни.
Бог ще се погрижи да научим пътя и ще ни помогне да носим товара.
Първото правило, което трябва да прилагаме в отношенията си с хората е да намерим у всеки един човек по една добра черта, най-силната която да го отличава от всички хора. Той сам трябва да познава тази черта у себе си. Мъчно е за човека да намери най-силната черта в себе си, мъчно е и за другите да я намерят, но трябва да наблюдаваме и изучаваме. Не трябва да търсим отрицателната черта в човека, но положителната, която го издига като човек, като разумно същество. Ако срещнем на пътя си безумен човек да не му отговаряме според безумието му. Да не му говорим нищо. На глупавия и безумния можем да говорим мислено да не знае от къде иде света. Като търсим доброто у човека и заради него го държим в съзнанието си, той ще бъде винаги добре разположен към нас и ще ни стане приятел. Свържем ли се с лошата му черта ние го настройваме против себе си и той ни става враг.
Необходимо, е да разберем, че Божествения свят не е някъде далече, не е отвлечен. Той се ръководи от разумни високо напреднали същества. Тяхната мисъл е силна. Чрез мисълта си те организират света. Като знаем че мисълта е мощна творческа сила нека я развиваме за да постигнем това, което желаем.
Христос казва:”Ако имате вяра колкото синапово зърно, можете да кажете на планината да се премести и тя ще се премести”. Вярата в Бога включва Божественото знание. С това знание човек наистина може да мести планини."
Всички тези мъдри мисли и поучения на Петър Дънов не противоречат на разбирането ни за Бог.
"Желая ви не да вдигате и местите планини, но да се справяте с големите си мъчнотии, които за вас представляват нещо по-голямо от планината.
Само светлия път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът."
|
Цитат...