Мислите са като радиовълни. Мозъкът-като радиоточка. На каквато станция го настроиш, такива мисли ще приема...
Мислите съществуват вън от мозъка, той не им е генератор, той само ги улавя в зависимост от честотата.
Много малко мозъци могат да генерират мисли, да творят мисли. И дори и те не винаги го правят, дори рядко го правят.
Мисъл, която не изисква усилия, не изисква напрежение, е уловена мисъл от мозъка-радиоточка.
Да мислиш означава да генерираш мисли, да твориш мисли. Болшинството мозъци не са устроени да го правят, а много малко мозъци го правят, но пък не са научени да улавят разликата между генерирането и приемането. И в крайна сменка създават мешавина.
За да генерира мисли, мозъкът трябва да навлезе в друго измерение, ча част от секундата, да получи друго долавяне, тласък, божествена искра...Та дори и генерирането на мисли не е творчество...то е моментно влизане в друго измерение, откъдето мозъкът измъква друга информация...
Пак не твори, но поне стига по-далеч и се връща в познатия свят с някоя и друга плячка...

Вие можете да изберете да не осъзнавате, че сте бог, но не можете да изберете да не бъдете бог.