Не съм такъв човек, муле.
Не ми се разсъждава върху нищо от Ошо. Каквото е казал, казал е. Каквото е посял в мен, посял го е. Идва време, когато което трябва, почва да расте...или си намира мястото.
Има много моменти, в които изплува в съзнанието ми нещо...много неща, които е казал и които аз не съм и помнила, че са в мен.
Какво да си чопля разсъждения изпод ноктите ли.
Хващам цитат, изпирам го, изтръсквам го и минавам към следващия. Ти си тук на ход и цялото пространство е твое.
Аз не съм философ, муле.
Аз не съм философ-муле.

Ошо често повтаря, че не трябва да го мислим и да го разсъждаваме. Защото го изпускаме. Разсъждавайки, го пречупваме през призмата на ума си. А умът е старото. И така го пропускаме...
Най-големият скандал с човек, на когото много държа, беше, когато ми каза, че не чета Ошо критически. Даже и не можеш да си представиш какво стана.
Приемам това, което Ошо ми е казал-да го слушам, това, което трябва, ще намери място, зърното, което ми трябва, ще намери почва и ще покълне само...в тишита...и в тъмнина...разсъждавайки върху думите му, ще пропусна единственото ми нужно-семето...

Вие можете да изберете да не осъзнавате, че сте бог, но не можете да изберете да не бъдете