Да, прочетох всичко в оня сайт за Висарион.
Питаш ме аз какво мисля. Ами понеже не можем лично да свидетелствуваме за тия неща, се получава така, че ти си избрал да вярваш на Висарион, аз пък съм избрала да не му вярвам. Или по-точно казано, нещо вътре в мен ми казва да не му вярвам, както и на теб нещо ти казва да му вярваш.
Мен лично никак не ме занимават тия въпроси - тела, души и пр. Чета като всички тук разни работи по тях, но само толкова. Гледам да не си съставям мнение за неща, за които не мога от личен опит да потвърдя нещо. Защото рискувам да си направя грешен опис, а тогава губя трезвостта си. Така ме научи дон Хуан. Мисля, че всички, които си заглавичкват умовете в тия непознаваеми /засега?/ неща, си губят времето. Един вид: собстевния им двор е пълен с боклуци и вместо да го разчистят, те седнали на мегдана да умуват това там в далечината дето се вижда - дърво ли е, камък ли е, има ли го изобщо. Някой бил минал оттам и им казал, че е еди какво си, друг - друго. И така в безмислени приказки им минават дните, а те не могат да отидат и да видят- закона е такъв, че една сила не ги пуща да тръгнат преди да си разчистят дворовете и друг не може да ги отмени.
Ами това е.