Ошо имаше един пример.
Логиката прилича на малка, добре обработвана градинка...в джунглата...
Човек има нужда от спокойствие и дом, затова си е създал градинката. От сигурност...
Седи си той в градинката и си мели логически, копае си логически, сади си логически , полива си ги...и сам си вярва...
А наоколо джунглата-могъща, неуправляема, непредсказуема, величава...
Но човекът толкова е свикнал с уюта на градинката, че си мисли, че извън нея нищо друго няма...А джунглата, ако рече, с един замах ще унищожи градинката...Ама за какво и е, човекът не и пречи...толкова е малка и безпомощна тая градинка-нека си вирее...
Джунглата повдига рамене-вирей си, бе градинке, не ми пречиш...
Градинката се репчи-аз съм по-по-най, аз съм велика, аз ще ти покажа, аз ще те опитомя, аз ще те превзема...
А джунглата повдига рамене...ако джунглата имаше разум, сигурно щеше и да се хили...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите