|
Тема |
Re: За суровоядството. [re: тeбeшиp] |
|
Автор | Oki (Нерегистриран) | |
Публикувано | 13.11.01 18:00 |
|
|
Приложимо е в малка степен поради настъпилите изменения в храносмилателната система от дълговременно неправилно хранене и неспособността й да преработва за дълъг период от време суровата храна.
Изключение правят плодовете. Всъщност те са най-съвършената храна за човека. Ако днес хората разбираха същността на процеса хранене, нямаше да има мнения, че е все едно какво ядеш - грозде или задника или врата на свинята. Защото процеса хранене е много повече енергиен отколкото химичен. Днес човека дори и недопуска, че всяка една клетка от един организъм съдържа в себе си съзнанието на самия организъм. И точно видът енергия на съответното съзнание навлиза в нас чрез клетките, които сдъвкваме и поглъщаме.
Един от атрибутите на Любовта е даването. Плодът съдържа в себе си именно енергията на даването. Актът Любов на растението е плодът. Освен това плодът съдържа и енергията на съзнателната саможертва. И тези енергии навлизат в нас, когато се храним с плодове.
Животното не желае да бъде изяждано. То иска да живее точно толкова, колкото и човека. Независимо, че човека е много интелигентен и борави свободно с всякакви аргументи в защита на тезата, че всичко е едно и е все тая, дали ще яде плодове или животни. И съзнанието на животното е съзнание на всяка клетка от него. Освен това ужаса, който животното изживявя в насилствената си смърт, остава като енергия в клетките на месото, наред с всичките други качества на животното, независимо как и с какви подправки ще бъде обработено и замаскирано убийството.
Дори и да оставим всичко това, достатъчен е факта, че за да преодолее съпротивата на животинските клетки да бъдат разградени - организма на човека трябва да отдели повече енергия за разграждането, отколкото да придобие.
Останалото е въпрос на избор. И разбира се последствия.
|
| |
|
|
|