Здравей!
Пак ще карам в същия стил по ... някакви си причини.

1. Благодаря. И аз ще помедитирам върху отговора ти и ако стигна до нещо, ще го споделя.

2. Явно не съм се изразила както трябва, защото НЯМАМ УСЕЩАНЕ ЗА БЕЗИЗХОДИЦА. Напротив - усещанията ми на ниво "сърце" са леки и "високочестотни". Наистина нещата не са свързани с правене - така е. Но ума трябва да реши как да си оправдае съществуването, т.е. да знае какво да прави, както ти казваш. Така че молбата ми да съвет е чисто практична - да продължа ли така докато мога, или "да се приземя".

3. По отношение на "околната среда" тя е точно това, което съм задала (това не са празни думи), а аз го направих, защото исках да се освободя от определени неща - за да минеш от едно устойчиво състояние в друго, се преминава през състояние на хаос. "Хаос" го употребявам в смисъл на математично понятие...
Така че всичко си върви по план, но не знам какво да планирам по-нататък. Дори и ти признаваш, че това състояние изглежда като безизходица.
Усещам, че това, което задам сега, ще ми зададе бъдещата среда за години напред, а може би и за много повече.

Стремя се към осъзнаване - това поне го осъзнавам. Може би проблема ми е, че осъзнавам повече, отколкото искам да приема.

Май много се увлякох.

"Какви професионални умения имаш?????
Какво си учила, работила, правила...." - не е тайна, но не е и за това място.