Понеже продължаваш да говориш за забрани, мисля, че пропускаш постинга ми от 21.09.01. В едно духовно учение, (а всяко такова има отношение към съзнателно култивиране на самия себе си) забрана не може да има, защото иначе няма да бъде духовно. Тогава няма да има духовно развитие - растеж, а ще бъде робство - независимо в името на какво. Комунизма беше нещо такова.
Предлагаше една много хубава идея, но не я просто предложи, а я наложи насила. Нищо наложено отвън, дори и на самия себе си не може да даде положителен резултат. Но в същото време, в едно духовно учение не може да няма указания - какво ако правиш, какво ще се получи и обратно - какво ако не правиш, какво ще избегнеш.
Освен това, не е лошо да правиш разлика между религия и учение. Учението е нещо което се подлага на практически опит. А дали ще провериш нещо на практика от едно учение - зависи от необходимостта която те движи. Ти си прав, че би се заинтересувал чак когато видиш в живота си сериозен проблем. Например се разболееш. Тогава може да провереш туй-онуй. В крайна сметка от лекар имат нужда болните, а не здравите. Но болест има не само физиологична - в тялото. Има болести и на чувствата и на ума и т. н. Аз лично в живота си съм видял истински здрави само няколко човека - изключвам учителите.