Даваш ми един, два или три цитата. Само лекциите и беседите са няколко хиляди. Представи си само на колко места още се говори за храненето и пиенето. Но дори и тази, толкова микроскопична част, която изнасяш не съдържа и помен от забрана. А ако очакваш да я намериш само защото смяташ, че това е религия - мога да те освободя от такова очакване, защото дипломната работа на един наш богослов е, че Учението изнесено от Беинса Дуно не е религия и съответно не би могло да бъде и някакъв клон на такава или евентуално секта. Дипломната работа е оценена от преподавателите на нашата Духовна Академия с отличен.
Та забрана, аз в твоя цитат не видях. Видях изнесена една истина, която науката тепърва ще докаже. Видях и едно аргументиране, въз основа на което, ако твоето дълбоко същество го възприема като забрана - проблема не е в изнесената истина. Не виждам забрани и в цялото Учение.

Освен това, ако действително търсиш отговори на въпроси от Учението, и след като вадиш цитати, защо търсиш тези отговори от втора, трета ръка, от хората, а не направо от Учението.

И друго. Мислиш ли, че като извадиш едно твърдение на Учителя от контекста не само на цялата тема ами и от контекста на Учението, това твърдение може да бъде вярно. Напротив - всяко твърдение извадено от контекста е невярно.
Ако имах предварителна настройка и исках(макар и несъзнателно) да докажа на себе си или на някого, че Учителя препоръчва месоядството, аз мога да го направя не само с цитат, който ще бъде изваден от контекста, но и с пример със случки от живота му докато е бил на земята. От тях пък се вижда, че не само няма никакви забрани, догми и др. такива, ами и с привидно противоречащи си неща разбива нагласата да възприемаш истината чрез ( подчертавам) негативната страна на логиката и ума. Разбива нагласата да възприемаш буквата на нещата, а не духът им. Защото както се изразява Valsodar - "истината е някъде там", не в твърденията и цитатите, а зад тях, отвъд тях. Твърдението локализира. То е валидно само за част от времето или пространството. И за това е временно. А истината не е времена. Тя не е валидна за едно, а за друго не. Истината е валидна винаги и навсякъде. И затова, когато твърденията са привидно противоречиви - са най-близо до истината. Тогава те те изтласкват от тях самите и на теб ти става по възможно да се приближиш до истината.

Така, че отговора (на такъв род въпроси) не е в един или два цитата. Още по-малко е в човек. Не ти ли се струва неестествено, ако ти си жаден - да стоиш седнал край пътя и да чакаш да мине някой който си е налял вода от някъде за да му поискаш да пиеш. Първо той откъде я е налял и второ - кога? Не е ли по-естествено ако си жаден за вода, да търсиш източника. Защо очакваш смислен отговор от по-подготвените, а не от най-подготвения - самото Учение. Затова аз мисля, че ти не си жаден за вода, а за нещо в човека.

Противно на нагласата си ще ти дам един друг цитат от Учителя: "Христос дойде да ви научи да не лъжете. Аз дойдох да ви науча да не ви лъжат".
Аз сега не искам да те засегна. Не искам да кажа, че ти искаш да ме лъжеш. Но нещо в теб има което иска да лъже. Първо теб после и околните. И това е напълно разбираемо и естествено за човека днес. В това няма никаква трагедия. Красотата е да се стремим непрекъснато към истината и да ставаме все по-малко подвластни на онова в нас кето иска да ни лъже.
Пожелавам ти го.