|
"...Някои правят разлика между това какво учил Христос- и какво съм учил аз. Аз и Христос- учим едно и също нещо нищо повече! Някои питат: «Ти кой си?» Не е въпросът кой съм аз. Други питат: «Кой е Христос-?» Не е въпросът и Христос- кой е. В света има само един и той е Бог на Любовта, Който се проявява както иска и чрез когото иска. И всяка слава, и всяка мъдрост, и всяко знание в света е Негово. И всеки един пророк, колкото и да е висок той, и всеки учител или някой от боговете, който само се осмели да вземе тази титла върху себе си, да си присвои туй, което Бог има в Себе Си, той е една фалирала личност. Ние не сме заблудени, нито искаме слава от някъде, за да отговаряме какви сме. Не не за нас! За нас е важно в това Слово на Великия Господ на Любовта всички хора да имат Неговото Благословение, Неговата Светлина и Топлина и не чрез ушите, не чрез езика, не чрез носа, а чрез очите си. Не е въпрос какви трябва да бъдем православни, или еван-гелисти, или католици. Някои сега ни кръщават “дъновисти” най-голямата пакост, най-големият позор за мене е туй име, “дъновисти”. “Дъновист” това е псевдоним, аз сам не съм “дъновист”. Някому може да е много приятно да се нарича “дъновист”, но за мен думата “дъновист” или когато споменат думата “Дънов”, то е като забиване на един гвоздей в ръката ми. Не е въпросът за това ние всички страдаме от “дъновисти”, от павелисти, апостолисти, петровисти и tutti quanti. От това неразбиране страда днешният свят от имена като “каравелисти”, “тончевисти”, “драгиевисти”, “стамбо-ло-висти” и т. н. Никои от тях нито стамболовистите, нито каравелистите оправиха България. Всяко неща, което се основава на човешкия ум, не е верно. И християнството, като му туриха туй име, изгуби. Аз нямам нищо против хрис-тиян-ството, но силата му не е в името. Ако мислим противното, че силата му е в името, ние се лъжем. Аз тълкувам този за-кон по принцип. Силата на едно учение зависи само от Любовта, която прониква в него само тази Любов, която прониква в човешката душа, в човешкия ум, в човешкото сърце, в човешкия дух, само тя повдига. Вие можете да турите моето име въ венци, но и тогава не само че нищо няма да ви придаде, а съвсем ще избледнеете и изсъхнете. Не трябва да идете на другата страна. Не ви казвам кой е Дънов не искам да знаете това: аз съм кто вас. Като разглеждам Христовото учение, аз не се деля от вас. А защо съм един от вас? Защото като зная, че Бог е Любов, аз не мога да правя разлика между неговите същества. Тъй като ви гледам, извън от Бога нищо не сте, но от гледната точка на Любовта, в този организъм, в туй съзнание, аз имам почит и любов към вас, като зная, че сте проявление на Бога. Да ви питам ли сега какво вие мислите за мене? Едно време и Христос- попита учениците какво мислят за Него, кой е Той. Отговориха му: «Едни мислят, че Ти Си Исайя, други че си някой от пророците.» «А вие какво мислите?» Един се осмелил да каже: «Ти Си Христос-, Синът на Живия Бог.» Но той не изказал още истината, а Христос- го коригирал, като му казал: «Плът и кръв съм.» И добавил: «Хората не са ти открили това, а Моят Отец.» Туй, което му е казал, когато го е коригирал, не е писано в Евангелието. Ще ме запитате: «А какво е казал?» Ще ви го кажа, но когато Любовта заживее във вас. Готови ли сте да пожертвате целия си живот, всичкото си имане за Бога? Някои от вас искат да ви разкрия нещо. Нищо няма да ви разкрия! Готови ли сте да по-жерт-вате всичко? «Наполовина.» Не, не! Когато ще раз-крием една Божествена Истина, ние искаме от хората да пожертват целия си живот без никакви резерви, без никак-ви клаузи. Аз съм много ясен в това отношение. (СИЛА И ЖИВОТ, Недел-ни беседи V серия (1922), София 1922, с. 379-81)
|
"...Божественото Учение..." (Учителя)