|
Изчетой и видях сума нещо. То школи, то учители от изтока, от запада, всеки претендира за носител на Истината... Накрая теглих една черта и рекох така: дали за ефективността на едно учение може да се съди по броя на последователите? Да ви припомня само, че последователите (само мъже) на учението "Promise Keepers" пълнеха стадиони. Христианство, Будизъм, Даоизъм -- всичко тръгва от един човек, който носи поредното послание към събратята си. Докато е жив, всичко върви добре. Когато си замине, нещата закостеняват, забавят, няма развитие повече и спират на ниво догматизъм и буквоядство. Кога Христос е говорил за боядисване на яйца, козунаци, водосвет и т.н??? Църквата е пълна с ритуали, канони, които нямат нищо общо с Христос. Дънов казва: "Бяло Братство на земята няма". Няма и сто години и последователите му забиват табели "Бяло братство". Мога да дам още много примери за такива "затънали" учения, но май накрая ще се окаже, че индианците са били най-прави да вярват само на виждането си. Поне там няма догадки, догматизъм и заблуди. Защото в процеса на виждане, всеки войн възприема света по един и същ уникален начен, в неговата първичност и истинност, без да го прекарва през призмата на тази или онази догма.
|
Не трябва ли да съдим за едно учение по плодовете?
