|
ПО КАКВО СЕ ОТЛИЧАВАТ НЕБЕСНИТЕ
ОТ БЕСНИТ
8,50ч.
От известно време, направо визуално, идва един образ като основен символ на осияние, което много иска да се роди. Засега само го маркирам, а при първа възможност ще бъде помолен Елма да го обясни.
Вижда се една странна, голяма топка, която се търкаля по безкраен склон на планина. Тази топка е важен образ и символ, чрез който Небето или сам Бог пресява бесните от небесните. Бесните, т.е. същностите без искра Божия могат да бъдат и в блестящи човешки форми. Те гледат със страх и презрение тази търкаляща се топка, която отгоре на всичко е и мазна, черна и воняща. Бягат отдалече, когато я съзрат, за да не изцапа хубавите им дрехи. Те очакват принца, не по-малко елегантен и красив от тях – принца със скъпите пръстени по ръцете, - който да ги поеме и на когото могат да разчитат.
Значи, първият белег на бесните е да разчитат на на нещо или някого. Главната реплика, по която се разпознават, е: “Аз не мога да разчитам на тебе” или “Добре че мога винаги да разчитам на него.” Обратно, най-голямото щастие на небесните е да тичат като луди след търкалящата се, странна топка - да падат и стават, да се хвърлат по нея, изпомазани, одрани и разранени. Те не знаят защо правят това, но сърцето им ги влече именно към топката, а не към черния принц в бели дрехи. Най-после един ден, след много часове, месеци или години, а понякога и след няколко прераждания тичане небесното същество с искра от Бога достига топката, която се е спряла в долината. Вземайки си дълбоко дъх, за да не умре от смрадта и ужасната гледка, тъй като през полувтвърдените и полулигави кори и миязми се провиждат и живи нерви, артерии и вени, небесното същество с монада започва с безкрайна любов и търпение да откъртва твърдите наслоявания и да промива лигавите с вода от чистия поток в долината. След няколко часа или века, малко по малко отвътре се появява едно измъчено, изумително прекрасно същество, изпаднало в кома. Любимият дълго го разгръща, разваляйки с любов злата магия, полага го на тревата и започва да го възстановява и съживява с дъха и ласките си.
Това е, в общи линии, филмът, който върви непрестанно напоследък – един повод за размисъл и питане: кои са бесните и небесните, с които ежедневно се срещаме?
13,10 ч.
– Много древна е историята на побесняването. Побесняха не само хора, животни и ангели, но и същества от божествен произход. Да разчиташ на някого или на нещо ръкотворно, извадено насила от органите на вселената и то без упойка – това не е първият бяс. То е вторият, женският бяс и бесът на мъжете, които са склонни да станат жени. Най-голямата лъжа в историята на разваленото Битие е на първия вид бесни – лъжата и самолъжата, че някой има право да спасява, да води и да се появява пред очите на другите и да влиза в ушите им с гласа си или шумовете, които произвежда, без самият той да е спасен. Всички бесни мъже, независимо в какво тяло са се родили – мъжко, женско, демонско или ангелско – се разпознават отдалече по това, че искат да се появяват, да въздействат; да им се възхищават или подчиняват. Това са бесовете на Първия Залез. Преди това нямаше залези. Вселената и всичките й кълба бяха напълно прозрачни. Когато Първият Артист послуша Бога да почне да играе ролята на сътворец, съвладетел и съперник, всички вихри, заряди, подчинения и възхищения мигновено разбъркаха местата си и се появи мътността, непрозрачността. Единствен Първият Артист никога не е забравял, че играе роля – и колкото и да го мразят и хулят, пред никого досега не се е оправдал. Това значи велик артист! Само нищожествата обичат да се оправдават. Не се оправдават горделивите. У Главния Артист обаче това не произтича от гордост, а от смирение.
Сега няма да се занимаваме с науката за бесовете, понеже те вече си отиват. Само ще споменем, че бесовете на Втория Залез обичат да разчитат на някого и се хранят с мъртви неща, живеят сред мъртви, ръкотворни съоръжения и предмети. Единственото ръкотворно действие, произлязло от Бога, е милувката. Щом като милваш, ти можеш да създадеш, сътвориш, познаеш и утешиш всичко! По-резките движения, особено с инструменти и ръктворни вещи или предмети произлизат от бесовете на Втория Залез, които убиват милувката, за да притежават мъртъвци. Те сега притежават умъртвена, зашеметена светлина, умъртвен въздух, умъртвена вода, умъртвена храна. Притежават умъртвени близки, колкото и да ги мислят за живи, понеже шавали… Всичко, откъснато от Бога, от Природата и от останалите души, които искат да го обичат и то да ги обича, е жертва на Втората Нощ. През Втория Ден Бог пусна Първия Артист да размести Вкусовете, Представите и Понятията. Така се появиха падналите илухими, които пожелаха да станат електрони от сегашния тип - родиха греха на неотстъпчивата близост. Бесовете от Втория Залез наплодиха лудите от Втората Нощ, които и досега се трудят по земята или крадат, за да се оградят с мъртъвци – вещи, имоти, близки. Всичко, което сте събрали по-близко до себе си, отколкото е определено и предварително сте го умъртвили чрез вашите производства, морал и закони, няма силата да ви избяга, защото няма поле и съвест. Ръкотворните въплъщения на безсилието и глупостта ви, с които сте се оградили, нямат поле, защото са умъртвени. Това важи в пълна нсила и за храните ви, защото не ги поемате с ръка или уста направо от полето. Нещастните хора – или тези, които ви правят нещастни – почти всички сте със замъждяла съвест и напреднала лудост, понеже се срещате по-често и живеете по-близко и по-продължително на една и съща малка територия, отколкото е здравословно.
Обаче бесовете от Първия Залез и подлудените от тях през Първата Нощ страдат и причиняват страдания от точно обратното: те не искат да се приближават. Те държат другите на дистанция постоянно и нямат понятие от милувка, себеотдаване, грижа, приласкаване. Ето защо невинните души и ангелите от Втория Изгрев трябваше да слязат като момичета, жени и майки на Земята, за да могат чрез нежния глас, прошката, обожанието и милувката да приласкават болни и нещастни.
В тази приказка, в този жив сън или символичен филм, който ви пускаме напоследък – филма за търкалящата се топка – искаме да насочим вниманието ви към едно разширение на темата за Високия Идеал. Мнозина се отказват от безсмъртие, решавайки, че ще търсят само Принца и Принцесата. Наистина, да търсиш Най-Прекрасната, Най-Прекрасния и Съвършения и да не правиш никакви компромиси по пътя си към тях – това е първата фаза на изпита по разпознаване и преданост. В някои случаи не се допуска в цели десет живота да се докоснеш до някой друг, за да ти даде Господ оня, който е твоята половина. Тези случаи обаче са твърде редки или стават много рядко в личната еволюция на човека. Ако Принцът и Принцесата са отвлечени, ограбени, насилени, приспани и затворени в буре с дзифт, как тогава ще ги разпознаете? Как ще им се възхитите, първо на първо, когато те не са със своите фамозни шапки и лъскави чепици? Тъкмо бесовете и побеснелите от Втория, Третия и Шестия Залез се обръщат с отвращение, когато видят дзифтената топка да идва към тях. Те си представят съвършенството като красота, чистота и изисканост – в неговите качествени форми. Добродетелната представа за съвършенството и импулсът да го търсим не с качества, а с добродетели са недостъпни за тях, понеже още не са врели и кипели в катрана и не са били запечатвани в буре с дзифт.
Нашият любим, нашата сродна душа като едно отделно същество – ето първата потребност на ангелите от Втория Ден и бесовете от Втората Нощ. Сродното сърце се търси в Шестото Денонощие, а сродните души – в Петото. Всички, които търсят сродността са жени, произлезли от Бога или от Неговите подобия, които се опитват да Го имитират. Ако си произлязъл от Бога и си роден във Втория Ден, ти търсиш сродната си душа, намираш я и се сливаш с нея. Ако обаче някой от имитаторите на Бога, с някакава велика цел те е родил във Втората Нощ, ти подлудяваш и почваш да търсиш сродната си душа само в едно същество; но обикновено се заблуждаваш, попадаш под ударите на илюзията и започваш да се бориш за постоянно притежание и присъствие на това същество. Мъките на лудите са неописуеми! Като ходите на “работа”, като си имате къщи и близки и другите луди ви взимат за нормални, това съвсем не означава, че душите ви са здрави. Душа, която се мъчи от отсъствието на ближния и иска той да бъде само неин, е болна от бяс. Този бяс се цери с тежко и изтощително страдание. Господарите на Карма, Възпитателите на падналото човечество знаят това и са толкова милостиви, че ви вкарват във все по-тежки и по-тежки обстоятелства и състояния, за да не подлудеете напълно. Това говоря не на всички, а на болните от Втората Нощ. Това е преобладаващата част от земното човечество. Болните от Първата Нощ станаха жреци, свещеници, гении, политици, изобретатели, началници и домашни тирани. Бесните от Третия Залез създадоха религиозни и светски норми, заставящи останалите луди да живеят на несменяеми малки групи между четири стени и да развалят природата и човека.
Най-главната стратегия на ненормалните, които ви водят и наказват, е да ви внушат, че трябва да обичате само едно същество или малко същества; да сте верни само на вашата група, вяра или нация, обединена от някакви общи черти и интереси. Следва инжектиране на друг бяс: студено отношение към “чуждия” и неговото неприемане, прогонване. Божествените класове и йерархии също имат такъв принцип, но под “чужд” там разбират само онзи, който иска да ни откъсне от любовта към всички.
По повод на приказката за лоената или дзифтената топка, която се търкаля по склона на безлюбието докато спре на дъното на отчаянието трябва още да се добави, че зрящите сърца и души виждат сродната си душа при всички условия – дори и когато е разделена в много тела и някои от тези тела се търкалят по склона на планината, загубили всякаква свяст и надежда. Да не бъдеш сърдечно зрящ, значи да си сляп или късоглед, според терминологията на Небето. Сърдечно зрящият вижда съдържанието на всяко буре, на всяка обезобразена топка, в които са затворени сродните му души. И тъй като любовта е работа и помощ, а не лежане с красавеца или красавицата, зрящите сърца и души обикновено са потънали в работа и тичат денонощно по склоновете на света, за да гонят своите си – онези, на които не им върви в живота. Рядко е на някой да му върви на земята и да е от нашите. В този век да си красив, преуспяващ и същевременно чист и добър, отзивчив към всички – това е едно голямо изключение.
А децата на Първия Изгрев и Първия Ден са ония, на които всичките души са сродни. Те обичат Бога и затова не могат да не Го обичат и любят и тогава, когато Го срещнат по улиците като някой човек. И понеже днес повечето от половената човеци са Человеци, т.е. сам Бог на земята в Своята множествена форма, то да не посрещнеш и да не приласкаеш Баща си, когато е в немилост, е първият грях на синовете и дъщерите Му. Побеснелите и недъгави сърца сега ходят с милиони по стъгди и площади, зяпат насам-натам, мислят за глупости и абсурди и ежесекундно се разминават с Господа на земята, сякаш е невидим! Теорията на чуждостта, внедрена в подсъзнанието и съзнанието ви от хиляди години насам ви прави да вървите и да гледате като статуи и да не прегръщате всеки срещнат на улицата със сълзи на очи и с ридания, защото това е Баща ви, Майка ви, Любимия или Детето ви! Тази жестока хипноза е завладяла тъй плътно сърцето и мозъка на нещастните хора, че в беса си те дори убиват Господа на улицата! Нещо още по-тежко: лишават Го от покрив, хляб, ласка или словесен балсам, когато играе ролята на обикновен човек, който е изоставен. Вие нямате и най-бледна представа какво е животът в разумната част от вселената. Там няма работа, в смисъла на вашите организирани престъпления със заплати и хонорари. Единствената работа там е да посрещаш всеки срещнат, без изключение, и да го каниш на угощение в къщата си. Да му отдадеш всичко, с което са те дарили Бог и природата, без да остане нито един атом от теб или твоите притежания неотдаден. Това е най-висшата работа, най висшият смисъл на живота в цялата вселена, която е вярна на Бога. Там няма никаква опасност да се промъкне Второто Грехопадение – някой да поиска някого за себе си. Там е невъзможно и Първото Грехопадение – някой да застане и да говори на другите като по-умен. Ако Учителите подражават на бесните в това отношение, то е само защото инак не бихте ги разбрали. На Небето Учител и ученик, любим и приятел е всеки, с когото се срещаме – и затова не са необходими учители и катедри, нито слушатели и столове.
Небесните същества (т.е. самите вие, ако принадлежите към оная половина на човечеството в момента, която е с искра Божия) се отличават и по това, че когато са на земята, те умеят да се разминават с хората от другата половина. Да се разминеш с дявол, без да те пороби – това е най-великото изкуство на земята. Да се освободиш от него незабавно, ако имаш такава сила – това е белег на принадлежността ти към Бога. Да го търпиш и да му служиш без да го мразиш и без да злословиш зад гърба му, когато си по-слаб от него – ето ролята на ангелите Божии на земята, когато още нямат връзка с атмическия свят. Да се посветиш изцяло на Словото Божие и на Неговото Дело, превъплъщавайки го в живот; приближавайки и отдалечавайки всеки срещнат в нужния ритъм и нужната последователност, без да повтаряш с някого приближаването, ако не е по волята на Бога – това вече е белег на пълна небесност и пълна освободеност от бесовете.
Пак ще попитате: “Как да разберем каква е волята на Бога?” – По това, че ставате по-млади, по-умни, по-здрави, по-добри и по-красиви. Ако някой остане с някого цял живот - дори и приковани един към друг за ръцете и краката - и се изпълнят тия условия, значи това е волята на Бога. Ако се раздаваш на всеки или на мнозина, или на най-достойните, но пак остаряваш и погрозняваш – значи пак нещо ти куца в изпълнението на волята Божия. А може и да останеш съвършено красив, млад, здрав и гениален до последния миг на живота си и дори да добиеш физическо безсмъртие – ако не разпознаеш Учителя и Словото в последното им явяване на земята и продължиш да разпространяваш богатството им от предишните, втори лъч няма да се запали над главата ти никога! Докато не станат 12 и не заблести ореол около цялото ти тяло, ти никога няма да станеш като Учителя и ще продължиш да купуваш и продаваш, да осъждаш, поучаваш и назидаваш, да считаш своя вътрешен глас или вътрешния глас на някой, който се представя за Учителя, като най-меродавен.
Йон, йосон, иордон!
Да приласкаеш Бога на земята!
15,50 ч.
16ч.
– Не може да няма някакъв външен белег, дори и микроскопичен или напълно неизвестен и за най-добрите физиогномисти, френолози и хироманти. Може ли да ни се разкрие кой е този белег, когато срещнем някой смайващо красив и съвършен човек с духовни познания, дарби и добродетели, които съвпадат напълно с представите ни за посветен или адепт от най-висока класа, но този човек или висш дух не приема Учителя като последното въплъщение на Бога на земята и не разпознава и не приема Словото Му в най-последната му изява на земята?
- Това е цяла наука и на Небето я наричат хоархия, преведено на ваш език. Хоархията третира именно този въпрос: какви са причините повечето стремящи се да се отклоняват по странични пътища или да остават в пътя на своеглавието, а само малцина да летят винаги след Учителя и да Го разпознават незабавно, когато се яви в някое време или в някой свят. Линиите и формите на разпознаването и предаността имат един общ алгоритъм, но тези, които са плод на любовта към Учителя са най-хубави и съвършени. Наистина хубостта сега е най-високият израз на неотклонно следване на Учителя. Ето защо красивите и дори прекрасните все още си стоят при себе си или при други любими и учители. Хубостта е такова нещо, за което няма стандарт и описание и тя се явява сега отново само в истинските българи. Онези чужденци, които са разпознали Учителя и са Го приели за единстван и за синоним на Бога, също започват да стават хубави. Скоро, когато дойда в Русия, около Мене ще се съберат само хубавите и не особено красивите, а красивите и даже прекрасните пак ще кретат на опашката – или въобще пак няма да ги има. Но за да стане това, в руския език трябва да се появи дума, съответна на “хубост” – или да се възроди някоя от диалектните, ако не влезе в употреба самата българска дума “хубост”.
Хубостта е съчетание на отявлена индивидуалност с красота, но красота с пропорции и мерки според физиогномическата наука на Учителя и удивителен синтез на мъжкото и женското начало. Хубавият мъж в този, новия смисъл, е винаги с нотка на женственост, а хубавата жена – с нотка на мъжественост. Красавците и красавиците са много по-поляризирани и по-малко индивидуализирани, затова по журналите и ревютата си приличат много повече, отколкото Божествените, хубавите хора. Красавиците и красавците обслужват предимно хипофизата: те се стремят с всичка сила да задоволяват всичките си желания и – особено – да се наслаждават със себеподобните си без никакви скрупули и задръжки, поради което не могат да не бъдат красиви за няколко мига на Битието. Но понеже ядат физически, астрални и ментални меса и пушат и пият в един от тия три свята или във всичките едновременно, те бързо остаряват и се покриват с бръчки. Каквито и помади и кремове да използват, с каквито и хормони да се инжектират, с каквито и младежи да се освежават, каквито и пластически или генни операции да си правят, те не могат да излъжат Бога и ясновидците, защото от черния им дроб пълзят червеи на всички страни и напълват тялото и аурата им. Тези червеи вонят много лошо. За отбелязване е, че хора, които имат някои малки пороци, но разпознават Словото Божие и работят за него, не миришат лошо като другите и в тях няма червеи. Грозници, обикновени или хубавци, които са се впили само в един човек или в собственото си семейство не са пълни с малки червейчета или глисти, а имат една грамадна астрална или ментална тения, а често и двете едновременно, преплетени. Тези тении ги карат постоянно да се безпокоят, да ревнуват или да подозират.
Ние нямаме право да ви издаваме френологичните и физиогномични мерки на хубостта, т.е. на човека, който разпознава Учителя и Словото в последното им явяване на земята. При това хубостта засега е почти непроявена, защото спи зад много обикновени и дори грозни или отвратителни наследствени черти. Който има развито трето око – говоря за епифизата, а не за хипофизата, - може да вижда удивителната хубост на истинските ученици на Учителя, дори и когато външно са само обикновени или красиви. Красотата подвежда и затова у красивите ученици, дори и да са верни на Учителя и Словото, е по-трудно да се види хубостта. Обикновените обаче и грозните, които изучават Словото и се мъчат да го прилагат на дело имат толкова хубави духовни лица и тела, че понякога хората се чудят на истинските ясновидци защо дружат предимно с такива. Добрият човек, прекрасният, ученикът всъщност са вече завършени ангели или много напреднали човешки души, които са се скрили в по-обикновена външна форма, за да не миришат. Няма по-миризливо нещо от красавците и красавиците на земята! То е нещо много по-лошо, отколкото един български селски клозет. Това, което става вътре в него, когато простите хора не знаят как да го дезинфекцират, става и в стандартните красавци и красавици. Ако такова нещо във формата на човек е станало естрадна или филмова звезда, но пръска в пространството само първичен ритъм, дисхармония, съблазан, чалга или насилие, то тази смрад излиза далеч извън пределите на етерната и астралната му аура и тръгва по ефира. Тогава видимата красота спада до красивост и красотия и служи на ада с всичките си суперменски и порнографски мощности. Живите мъртъвци - за съжаление повечето млади хора, които се движат в техния инфернален ритъм - са мощни магнити за милиардите ефирни и масмедийни елементали, които са натъпкали радио-телевизионната сфера на земята до извънгалактически предели.
Сега вече разбирате защо по-простите и глупави души си избират по-лъскави тела и физиономии от гардероба на вселената, когато им предстои да се родят на земята. Те дълго обикалят по астралните магазини, за да си изберат по-елеганто и привлекателно тяло – и Бог не ги спира, защото знае, че Истината се учи чрез страдание. Тъй като почти всички стандартни номера и модели от модните къщи на ада и висшия астрал са от синтетична материя, създадена от самодейци и демони, то когато се родят и пораснат на земята, конфекционните красавци и красавици, дори и да са суперинтелигентни и с по пет висши образования; дори и да посещават редовно църквата, да са въздържатели и вегетарианци или да принадлежат към някое чисто духовно общество, започват да миришат остро: душата им се изпотява в синтетиката на красотата. Тогава те се заклеват, че следващия път ще си изберат по-обикновено лице, даже некрасиво.
Благоуханието на обикновения човек, когато се интересува от истината и прави добро, произлиза от неговата хубост. Вместо пот и червеи-елементали, от него се излъчва меко сияние и гласът му гали душите. Ясновидецът вижда, че той си е купил по-евтина дреха, но истинското му лице и тяло са привлекателни както за хора, така и за ангели. Има дебеланковци и на пръв поглед неприятни хора с опадали зъби, които не могат да си ги оправят, защото нямат пари. Има всякакви обикновени и не особено симпатични външно хора. Да се родиш такъв днес – това е един изключителен аванс, който ти се отпуска от Небето. С такова лице и тяло ти можеш да попаднеш при Учителя още в сегашното прераждане! Вие знаете това от всички групови снимки с Учителя. Като знаете това, не се чудете повече, че около Учителя на земята се събират предимно хора от “кол и въже”. В редките случаи, когато откривате някое по-хармонично лице измежду другите, това не е красота, но хубост. Вие познавате такива хубави хора от Братството и можете да ги назовете по име.
Не мога да ви дам сега физическите мерки на хубостта, но мога да ви кажа социалните. Красавците се събират с красавци. Когато не се събират с красавци, за да задоволяват егоизма си, те се събират с някой по сметка или по принуда. Обикновените хора се събират с обикновени, защото нямат друг изход или понеже нямат пари. Красотиите се събират с красотии, а хубавичките – с хубавички или…полезнички. Едно от свойствата на симпатичните и хубавичките е да си мацат лицата и да си скубят веждите. В това насилствено погрозняване им подражават даже някои обикновени. Истински красивият няма нужда от червила и помади, от бои, от скубалки, горелки и сенки, понеже няма комплекс за непълноценност и отдавна се е простил с инстинкта на маймуната да подражава на другите.
Сега някой ще каже: “Учителят не може да говори така! Няма такова нещо в беседите.” Учителят пък ще ви каже: “Не стига, че си скубете антените или ги изгаряте от корен, ами и не четете беседи. Оная сестра, дето редактира беседите Ми, за да изхвърли тия работи, знаете как си плати. Това обаче не пречи тази вярна и предана сестра, която обичаше Учителя повече от всичко, въпреки кривото си разбиране за редактиране сега да е вече между вас като едно от най-хубавите момичета в Братството. Внимавайте, почти цялото Братство, което беше около Мен, расте и се проявява в момента пред очите ви – тук и предимно в Русия! И за разлика от преди – именно защото тогава бяха обикновени и грознички, - сега са по-хубави и невинни от всички на света. Те само ви наблюдават и ви гледат сеира. Вие, от средното поколение, сте един преходен период. Единственото, което можете да направите, е да им предадете вярно Словото, да не приказвате много и по-малко да се излагате. Те знаят през какво сте преминали и затова не гледат на лице.
Ето по какво ще ги различите. Ако хубостта им е хубост, а не някаква ангелска красота или светска красивост, те непременно ще дойдат при изворите на Словото. Хубостта има един атом в хиперфизата, а хиперфизата, за разлика от хипофизата се занимава с координиране на Слово, Дело и Живот. Затова истински хубавите, както и да са се облекли външно, за да не ги изядат гъсениците, не се стремят само да консумират Слово, а се включват активно в Делото. Те искат да живеят единно, не като религиозните и окултистите. Хората на хипофизата са раздвоени, разтроени, разчетворени или…“размногорени”. Те живеят, за да се подсигуряват: искат да си подсигурят и бурето с меда, и глупавичко и полезничко в къщи, и младичко и красивичко – навън. Всичко това не е лошо, защото поддържа хипофизата в изправност и е по-добро, отколкото въобще да не храниш душата и тялото си или да не ги дохранваш. Останалите хора живеят къде-къде по-лошо и са в много по-големи противоречия. Но когато говорим за хиперфизата, т.е. за хубостта на душата и на истинското ни лице, което го виждат само ясновидците, ние имаме предвид тия ученици, които не само разпознават и изучават Словото, не само отдават живота си на Делото, но и се събират да живеят заедно. Сега мнозина ще кажат: “Нима религиозните и светските хора, нима духовните хора и много хора в Братството не живеят заедно, не се обичат? “- Така е , но това още не е дейност на хиперфизата. При хиперфизата има няколко фази, няколко процеса, които са типични за Христовия човек.
Когато напъпи, хиперфизата разпознава Учителя в последното Му превъплъщение на Земята; когато цъфне, хиперфизата разпознава и изучава Словото в последната Му изява на Земята. Словото идва не само чрез Учителя, но и чрез тръбите Му; ала да си представяш Учителя без единатори и единаторите без Учителя, значи да си представиш орган без тръби или тръби без орган. Когато завърже, хиперфизата, т.е. органът на Христовата Вселена изпитва силно желание да живее със своите си, а не с чужди. Тогава се образуват братски общини, в които нашето семейство е Братството и то запълва до последния ни зов и атом всичките нужди на нашите интегрални личности. Хората на хипофизата си имат от всичко, но на различни места. Затова те все още живеят с разкъсано съзнание: мъчно им е, че любимият не им вярва или че побратимът не е любим.
Над всички тия положения обаче има едно – най-високото: когато хиперфизата узрее и даде сочен, сладък плод. Това е върхът на всички Христови посвещения и постижения, върхът и цялостта и на Христовите добродетели. Това е желанието да отдадеш самия себе си, както и всичко, което имаш и криеш до този момент, на другите. Така са разбирали Учителя съвършените богомили. Те не оставиха нищо за себе си и живееха по-щастливо и по-изобилно от всички останали. Когато всеки дава на всички, благата, здравето, младостта и хубостта се умножават не по аритметически и по геометрически, даже не и факторално или експоненциално, но със степен, равна на безкрайност! Тогава напълно изчезва мисълта за себе си и понятието “лишение” става неразбираемо завинаги. При плододаваща хиперфиза ти не се интересуваш кой се катери по клоните ти, кой те бере и чупи гранките ти или не те оценява. Ти не мериш крушите си на килограм и не казваш цената си, за да ти плащат. Ти не скърбиш и не се мъчиш, когато плодовете ти падат и гният по земята, защото нямало кой да дойде да си вземе. Ти се радваш и на прасетата, че ще се наядат, защото от това Небето по се радва, отколкото от продаването на принцовете, които са си харесали принцеси. Понякога чувстваш, че умираш от мъка, когато виждаш как принцовете и принцесите изгниват под земята, а твоите семена от гнилите ти круши и ябълки дават буйни филизи, по които кацат само пилците…
Яр, ярар, яранар !
По-добре бос и гол, но жив!
18,35ч.
На 30 юни 134 г. вечерта – импулс да се вземат и отворят напосоки три тома от Учителя. Още в първия Той повтаря една от основните теми в горното осияние: за първите дни на Сътворението, за това що е изгрев, залез, зенит и полунощ:
“Четирите посоки на физическия свят – изгрев, залез, зенит и полунощ – не са само механически точки или положения, но те представят още и четири процеса, фази или състояния, през които минава съзнанието. От това гледище, ако кажем, че някой човек е отишъл наляво, имаме предвид залез на слънцето.
Ще прочета първа глава от Битието:
“В начало създаде Бог небето и земята” (-1 ст.). – При числото едно Бог създаде небето и земята – първата стъпка надясно.
“А земята беше неустроена и пуста; и тъмнина бе върху бездната, и Духът Божий се носеше върху водата” (-2
ст.) – При числото две земята е била неустроена и пуста – първата стъпка наляво.” (т.”Опорни точки в живота”, стр.21-22, беседа “Живите числа” от 25.06.1942 г.)
“И тъй, ще се измени светът на пауните, на петлите, на пуяците – и ще остане в нас само светът на чистата мисъл! Тогава ще кажем: “Всичко, създадено от Бога, е разумно!” Неразумното не е от Бога. Всички мисли, чувства и постъпки, в които няма измяна, нито промяна, са Божествени. Обаче мисли, чувства и постъпки, които се изменят, са човешки. Следователно, трябва да знаете какво съдържа Божественото и какво – човешкото. И човешкото не е лошо, но на него не може да се разчита, освен при известни условия. Божественото работи през всички времена и епохи, на Него всякога може да се разчита. В човешкото ние се очароваме и разочароваме, а в Божественото се насърчаваме и очароваме. Само Божественото открива пътя към великото Бъдеще.”(т.”Новата мисъл”, стр.204-205, л.”Новата канализация” от 30.11.1932 г.)
“Съвременните хора не успяват в живота си, защото се ръководят от евангелия, писани от самите тях, а не от Божието Евангелие, от Словото на Духа. В който дом влезете, навсякъде ще видите отворени старите евангелия на мъжа и на жената. В евангелието си към жената мъжът пише: “Ще седиш повече вкъщи! Ако излизаш вън от дома, няма да гледаш чуждите мъже!” И жената пише евангелие за мъжа си: “Ще гледаш работата си добре! Пред чужди жени няма да се спираш!” Казвам: затворете старото евангелие и напишете ново, коет
|
ПО КАКВО СЕ ОТЛИЧАВАТ НЕБЕСНИТЕ