"Един прост овчар живял на един уединен остров. Той всякога се молел на
Бога по свой начин: слагал си тоягата на земята и я прескачал. Като я
прескачал от едната страна, той казвал:
- Господи , това правя заради тебе.
Прескачал я от другата страна и казвал същото. Това била неговата
свещена молитва. По едно време един параход спрял случайно на
острова. Един архиепископ слязъл от парахода да разбере, защо този
човек прескача тоягата , ту от едната, ту от другата страна.
- Какво правиш божи човече?
- Моля се на Бога.
- Така не трябва да се моли човек. Ето, аз ще те науча на една молитва.
Започнал да го учи на молитвата "Отче наш". Архиепископът чете,
овчарят повтаря след него. Като се убедил, че овчарят е научил вече
молитвата, архиепископът се отправил към парахода, който скоро отплавал.
Щом останал сам , овчарят започнал да казва молитвата, но останал
огорчен, че я забравил. Моментално той се спуснал към морето.
По едно време архиепископът , чул някой да го вика и що да види ,
овчарят ходил по вълните.
- Какво искаш ,Божи човече?
- Отче, свети, забравих молитвата , искам да ме научиш.
- Върни ни се на острова и бъди доволен от твоята молитва.
Това, което ти можеш да го правиш, аз не мога да го направя.

"