Света е едно огледало.
Огледалото отразява образа на обекта, който е "субект".
Субекта , тоест ТИ, изучаваш своето отражение, върху огледалото-света.
Но огледалото...е нечисто- то е смес от материя и антиматерия.
Материята се констатира...но антематерията не се констатира....не може да бъде констатирана.
Нечисто е и твоето съоръжение-УМА с който изучаваш отражението си.
Ума е материален и той констатира материалните неща...но не може да констатира антиратериалните неща.
За антиматериалните неща, е необходим анти -ум, какъвто няма.
Анти -ума всъщност е липса на ум.
Но липсата не може да бъде констатирана...защото тя е липса на "нищо".
И "нищото" не може да бъде констатирано,дори и дефинирано.
Истинския "АЗ"- тоест "НЕАЗА"...нематериалния аз, е това, което хората наричат ДУХ.
Той "НЕАЗА",съществува едновременно с неистинския аз, който хората наричат "АЗ" или "личност".Когато трябва да познаеш нещо, което не може да бъде "засечено", но съществува, се търсят неговите отражения върху това, което може да бъде "засечено"...и документирано.
Налице са аномалии...които говорят за съществуванието на нещото, което всъщтост е "нищото"...което реално съществуава.
Вече е доказано , че материята е балансирана от така наречената антиматерия.
И че винаги, навсякъде и във всеки момент...равновесието е налице.
Истинското приятелство, може да бъде изживяно само вътрешно.
Това е "хармонията" межзу материя и антиматерия....във вътрешен план.
Мъдреците не са имали приятели...не са имали нужда от приятели.
Тяхното общение е вътрешно...и знай...двама мъдреци на едно място не е имало.
Няма нужда от двама мъдреци на едно място.
Медитацията на мъдреците , е общение и единство на вътрешните азове.
Такова общение при хората не може да съществува.
Затова хората се стремят към заместители.
Приятелите са заместитело на вътрешната хармония.
Рано или късно...ментето...заместителя излиза извън строя.Той вече не удовлетворява очаквнията от него...всъщност, той е просто една временна тояжка или патерица.
Ако се научиш да ходиш, тояга или патерица вече не ти трябват.
Нали?
Отраженията...тоягите, патериците ...рано или късно биват отхвърляни.
Кривите огледала...биват изоставяни.
Те не с необходими.
Те вече не са необходими.
Но това става не даром.
Това се плаща със разочарования и болки.
Това става оперативно...от "онзи свят"...от които ти парщат патериците и после си ги прибират..../смея се/
Операцията се нарича "живот на отражението"...който е пълен с отражения" със сенки.
Сянката винаги следва този, който я оставя.
Тъмнината е сянка на светлината.
Най тъмната тъмнина...се нарича "материя"
Първоизточника е станал неузнаваем...той се е материализирал, без да е материален.
Ето това са хората......