Преди време, когато класическата литература ни беше внушила, че нравите в Испания и другите католически държави са извънредно сторги и пуритански, съм се чудил как е възможно именно в такива страни да се появят герои като Дон Жуан и Казанова.

Сега, след няколкогодишно облъчване с латино-сериали по ТV, където половината герои са незаконни деца, а другата е заета да прави ген-тестове за бащинство, нещата добиват друг оттенък : явно нравите под булото на строгата католическа черква не са чак толкова "святи и непорочни" ?

Същевременно прави впечатление, че в българския език почти всички думизалеки жени са от турски произход - брантия, шафрантия, уруспия, джадия и т.н. А славянската "курва" пък е от руски ...

Излиза, че т.н. строго затворени религиозно-патриархални общества не са пазители на морала, а тъкмо обратното ?