Виж усмивката ми....
Спомни си как се смея, легнал на тревата по гръб и с навирени крака...

"Представяш ли си?!
От мъчнотии......да ти стане щастливо,любовно.... "

Ти как мислиш.....че не ми е познато ли това?
Хе хе хе , аре бе!

Тази сутрин медитирах въху теб.
Викам си, тази Агарта изчезна, не се обажда, скри се, потъна, и няма да е на добре това, защото е по хубаво постояннои методично да се катериш нагоре, от колкото да го правиш на тласъци и подскоци.
...........................
Ти що мислиш че съм тук?
За да ви дразня и да се гъбаркам- нещо от което някой има някаква полза-познай кой?
Едва ли съм аз.
Разбира се и за мен остава по нещо малко...но няма да ти пиша точно какво.


И кво излиза, този когото най много те дразни и те бъзика ти е по нужен,приятен и интересен, от този, който се прави на лицемерно велик....аааа?

Не ми се изповядай на мен!Не съм поп, нито бяла дреха.
Изповядай се на самата себе си.
Усети колко плоски и лицемерни са тези, с които общуваш и играеш паневритмия.С тях не можеш да общуваш така, както с Мулето, защото са скопено лицемерни същества, цитиращи цитиращи , цитиращи цитати, които не разбират.
Нали?
Вече доста си им яла попарата на белите дрехи- не може да не си забелязала това.
Признай си го, не на мен, а на себе си.
Признай си че си жадна , а те не могат да ти утолят жаждата.

Четат те и други, които гравитират около "белите дрехи", очаквайки да намерят основа в тях- спести им времето-предупреди ги, да не си губят енергията.


Муле- това е основната причина да ти е зле-няма на кого да се опреш.И кво от това?