Не съм против цитатите.
Както усещаш и Мулето ги ползува.
За него, те са като камертон, който дава начален звук, от който нататък, продължава нещо друго.
Докосваш струната- ето началния импулс, ето цитата...и от там, нататък, продължава нещо друго- това е музиката.

Веднаж казан, цитата е казан.
И да го повтаряш и да не го повтаряш, той е казан.

Несе превръщай като "БЕЛИТЕ ДРЕХИ", които съхнат на простора на УЧЕНИЕТО, без да сложат нито една щриха от себе си.
Те просто "гаснат" като свещички, на фона на Слънцето, и си заминават тихо , тихо, без да оставят следа никъде.


Муле- не бъди като тях.И кво от това?