"Има едно изречение, което казва: "Мъчно е за здравия да се разболее, но мъчно е и за болния да оздравее. Мъчно е за умния да оглупее, но мъчно е и за глупавия да поумнее."

Сега вие всички си имате една идея за днес. Ще мислите върху нея, за да я разрешите. Ще идете да се наядете. После пак ще мислите и може би пак да не може да я разрешите. Ще идете да пиете вода. До вечерта, като мислите, едва ли може да разрешите задачата. Ще легнете да спите. Ние винаги свързваме задачите с ядене, пиене, спане. Защо ядем? - Защото не сме решили задачата си. Защо пием? - Защото не сме решили задачата си. Защо спим? - Защото не сме решили задачата си.

По някой път вие облажавате птичките, които хвъркат във въздуха, казвате: "Блазе им, как се разхождат цял ден, колко е хубаво да сме и ние като птичките." Това не е разхождане. Целият ден тези птички летят, все искат да разрешат една задача.Като не може птичката да разреши идеята си, срещне една муха, глътне я. "Знаеш ли какво мисля и търся?" - Не зная. Глътне мушицата. Срещне друга, глътне я. Като се върне в гнездото си, започва да брои колко е глътнала."

Б.Дуно - "Любов без ревност"- Съборни беседи 1932г.


Сега разбрахте ли, защо идва страданието?-
Защото не сме решили задачата си и винаги свързваме задачите с ядене, пиене, спане.