Е, и муле е живо същество, и то душа носи...не е той циреят, а страхът у него. Дострашало го е да излезе от безопасната ливадка, на която пасе и която контролира. И си седи вътре. Трябвало е да излезе, а не го е направил. И сега страхът расте, става цирей, после по-голям цирей, расте и става по-голям от съществото муле, поглъща го целия. И муле се върти в неприятните секрети на тоя цирей и животът и реалността все повече му горчат и все повече го е страх.
Зад цирея все още има едно добро същество, но циреят вече го доизсмуква.
Муле няма изход. Трябва да пристъпи в области, които не подлежат на контрола му. А дотогава все ще бълва змии и гущери и ще си въобразява, че учи другите.
Много е по-лесно да поучаваш другите, отколкото да се освободиш от страха си. Искат се качества, които муле не е развило да се осмелиш.
Не ти ли е жал за него? Как се мята в собствените си вериги и страхливост? И няма изход.
Има урок да учи, а той не може да го стори.

Любовта ти дава блаженство. Конфронтацията-гръбнак. А ти имаш нужда и от двете.