Търсиме ли това, което искаме или не сме наясно с него? търсим нещо или някой, с който (което) предполагаме, че ще бъдем щастливи. Щастието наистина определяме сами, ценностната система ни обгръща с алчност, било то за пари, за чувства и дори за просветление. Интернет ни дава надеждата, която идеализираме някъде в нас - тоест ние можем да бъдем такива, каквито искаме да бъдем, а не такива каквито сме. Това ни прави донякъде изкуствено щастливи и ни дава радостта, че ако ние не можем да бъдем по-добри, то поне можем да си мислим че сме такива. Гоним добродетелите в живота според собствените си представи, но май забравяме, че закона за хармонията не ни е даден, пък и едва ли заслужаваме???