Преди много време, тази тема частично и от различни аспекти се дискутираше.
Съществуваше, а и сега съществува мнение, че за да еволюираш не е задължително да практикуваш нещо, че живота сам по себе си и най-добрата практика. Това никой не е оспорвал. Всички до един ще се върнат отново при Бога. Ще се слеят отново с него. Но каква е разликата между практикуващия и непрактикуващия. Защо изобщо "слизат" учители през всичките времена и на различните места на Земята оставят духовни учения и практики.
Аз виждам нещата така: Еволюцията е предвидена за всички и за всичко. Още преди да слезе на Земята за индивида е приготвен точен сценариий, точен набор от изживявания необходими за неговото израстване в конкретната му земна инкарнация. Тоест - спектакъл от изживявания, който неизбежно ще се изиграе, без оглед дали индивида има хабер от глобалната идея за еволюционен процес или не. Това е валидно за абсолютно всички - непрактикуващи и практикуващи. При непрактикуващия това се извършва без негово знание и съгласие. Извън неговото съзнание. Тоест живота му протича несъзнателно. И всички изживявания имащи отношение към въвеждане на корекции на ниво Дух и Душа, той субективно ще преживява не само негативно, но и като робство. Като прояви на "лоша" съдба, липса на късмет и т. н., като разбира се вината задължително се "овъншнява" в друг обект - виновен е друг човек, група хора, общество, държава и държавен ред, живота като такъв въобще.
Практикуващия обаче, по ред причини "светнал" за наличието на еволюционен процес, както със него, така и с цялата вселена се опитва да схване законите по които се осъществява тази еволюция и взима решение да участва съзнателно, най-малко във протичането на неговия личен сценарий. При такова положение, най-елементарната разлика е, че същите преживявания (можем да ги наречем корекции) се реализират съзнателно, с наше участие, като при това то се извършва с наше желание. В дълбоката си същност, точно преживяването се обръща с обратен знак, същото е само усилието и направената корекция, трансформация, култивиране, еволюиране или както щем да го наречем. Вече субективно това не се преживява като робство, а като някакъв твой личен успех, съвпадащ с успеха и смисъла на цялото, на самия живот, на Вселената, на всичко съществуващо, на Бога. Усилието дори е много по-голямо, защото и съпротивлението става такова, но преживяването е принципно различно.

Конкретният ти въпрос обаче е (доколкото правилно го разбирам), не би ли могло да се осъществява същото съзнателно еволюиране, без специални практики, упражнения, техники. Еднозначният отговор няма да отговаря на действителността. Самото "слизане" на индивида на Земята е свързано с обучение. Тоест нещо или неща неотработени, които предстои да се отработят. Равнището на еволюиралост на индивидите обаче е различна, така както и сценарият, който им предстои е много различен. В този контекст, при раждането им тук на земята в ново тяло, "заспиването" на Духа и Душата е в различна степен. Така, че в съзнанието, което сега се оформя от тази нова инкарнация, нова личност със своя набор от физическо, етерно, астрално, ментално тела, със своите пет сетива, в различна степен на осъзнатост участват Духа и Душата. Преди да слезе и да се въплати, Душата прекрасно знае и копнее за съответните промени, които трябва да реализира по отношение на себе си и към другите. Но въплътявайки се, тя или напълно или частично заспива. Колкото повече от нейната субстанция участва в съзнанието на личността толкова повече личността (егото) има съзнание за истинската си същност и задачи в това въплъщение. И толкова повече личността има "предчувствие" за смисъла на много от събитията през живота му. Тогава всички коригиращи (негативни за егото) преживявания ще протичат под егидата на по-малко или по-голямо интуитивно съучастие. Колкото по-малко е будна Душата и по-малко присъства в съзнанието, толкова повече практиките, упражненията и техниките са необходими, защото те не правят друго освен да "събуждат" Душата и да вкарват все повече от нейната субстанция в областта на съзнанието. Всъщност областта на подсъзнанието се отнася към Душата, а областта на свръхсъзнанието към Духа. Но и двете са извън областта на съзнанието. Просветлението не е нищо друго освен покриването, завладяването на двете области на подсъзнанието и на свръхсъзнанието от съзнанието. Тогава пък "идването" тук и "заминаването" от тук, от Земята става без прекъсване на съзнанието, без "заспиване". Което пък има отношение към израза "вечен живот".