Ако става въпрос за съгласяване...и аз мога. И още как....
Напълно си права, че в света на усещанията, чувствата изживяванията......думите изведнаж избледняват...нямат стойност.
никой не може да "обясни" с думи на някого вкусът на една череша напр. или на солта или....каквото и да било...Докато другия не го опита сам. Със собствените си сетива. Спомняш ли си колко бой си язяла като дете...да опиташ това или онова, което никога не си опитвала и си се опъвала да го направиш от...страх или скептицизъм? Аз лично си спомням страшно ясно.
Но.....всички онези храни, за които ядох бой и имаше ревове и отчаяние...
днес са всред любимите ми....
Такъв е редът....
Аз знам. Наясно съм. Не очаквам никой да ми повярва. И именно за това не се впрягам и не се ядосвам и не обиждам и не нагрубявам никого....Не съм
пристрастен - нямам цел.
"Можеш да доведеш един кон до реката насила....но не можеш да го заставиш да пие нали?"
Но-о-о.....поне да знае, къде е реката....ако някой ден сам реши да пие...

" Don't be mesmerized by the mistery, but unravel it!......"