|
Тема |
Re: себеосъзнаване [re: Our] |
|
Автор |
Selesta (минаваща) |
|
Публикувано | 30.09.01 10:26 |
|
|
Не знам какво е пантеизъм. Моето не е теза, а виждане. Така ги виждам, така ги усещам. Птах ме обвини в глобализъм, ти-в пантеизъм. Пък аз съм си аз.
Да речем виждам нещата така-бях пуснала един постинг за развиващите се спирали, ама никой не обърна внимание-да се ожалвам и аз веднъж. Отгоре е светлината-любов, тя се разгъва и се получават водопади-отделени един от друг,в същото време слети, но с мъдрост и любов, те се разгъват-и се получават други-по-ясно разграничени и в краските им се появяват тъмни цветове, те се разгъват и се получават други...и т.н. и така до последното разгъване, което се проявява в нашия свят във видими неща-човеци, животни, планини, реки. Тези разгъващи се пружини в същото време се сгъват, противоположностите се обединяват и се сгъват на по-високо ниво и така пак сгъване и разгъване. Безброй цикли с различна продължителност от части от секундата до еони.
Или другояче казано-несебеосъзнатото съзнание се носи разсеяно, твори камъните, планините и човека. То е навсякъде. Всяко нещо има собствено съзнание-ръката, клетката, човека, обществото, планината. Котката е себеизживяване на мекост и острота, планината Витоша се себеосъзнава. Обувките се себеосъзнават. Връзките на обувките се себеосъзнават. Всяко съчетание се себеосъзнава. Само че това себеосъзнаване е далеч от човешкото, при човека то достига връхната си точка. А при някои човеци се стига до проблясък, до светлина, светкавица, те се себеосъзнават и в бог.
Невъзможно е да не е възможно.
|
| |
|
|
|