Това са извадки от лекции и беседи систематизирани и издадени в малка книжка. Заглавието й е: "Святи бъдете" на издателство "Виделина".

По принцип извадките са нож с две остриета, защото, както съм казвал и друг път - нито едно твърдение не е вярно, когато е извадено от контекста.
Но - няма как.

Заповядай:
.................................................................................................................................

Съвременните хора не успяват в живота си, защото се ръководят от евангелия, писани от самите тях, а не от Божието Евангелие, от Словото на Духа.
Душата и Духът, от една страна, както и умът и сърцето, от друга, представляват два полюса на човешкия живот ¦ мъжът и жената, т.е. мъжкият и женският принцип, които трябва да се свържат в едно цяло. Това търсят съвременните хора в света, но като не знаят как да го намерят, те прибягват до женитбата. Христос обяснява на учениците си какво означава женитбата. Според Него женитбата е духовен процес, свързване на духа и душата. В тази връзка е смисълът на живота. Който е направил тази връзка, по никой начин не трябва да я разкъсва. Скъса ли я, той започва да се стреми към физическата женитба.
Съвременните хора живеят в свят на ограничения. От една страна, ги ограничават, а от друга ги освобождават. Причината за това се крие в съществата, които живеят във Вселената. Едни същества изпълняват волята Божия, а други ¦ своята воля. Последните същества имат желание да спъват хората, да им препятстват. Те влизат в тях, изучават слабостите им и започват да им внушават различни мисли, с цел да ги спънат. Ако влезнат в някоя мома, те започват да ў внушават мисълта да се влюби в някой момък. Ако влязат в момъка, те насочват вниманието му към момата. Не се минава много време и момъкът и момата се срещат, влюбват се един в друг. Ако не могат да се оженят, те започват да се измъчват. Ако се оженят, в скоро време любовта им изчезва и те се чувстват чужди помежду си, искат да се разделят. Тази любов е създадена изкуствено и затова изчезва. Тази любов е толкова трайна, колкото любовта между свинята и нейния господар.

...Женитбата е човешки процес. В човешкия порядък на нещата е да се ожени човек. Като се оженят, хората развалят отношенията си.
Не се женете, защото се жените за света и проблемите му. После вас ви женят духовете, които искат да се родят чрез вас, и като се роди едно дете, тогава трябва да се възпитава една душа, която е поела един път, в който има само отговорности, защото ти си поел ангажимент пред небето да свалиш на земята една душа, да ў дадеш плът и трябва в края на краищата да я заведеш при нозете на Бога. И ако не изпълниш задължението както трябва, може след това да се връщаш и да се раждаш на земята много пъти, за да повдигнеш тази душа, която си свалил навремето като родител и е била твое дете. Затова ви казвам ¦ не се женете. По-добре да имате една душа в невидимия свят, която да ви помага, отколкото да я свалите долу на земята, да ў дадете плът и да започнете да минавате един път, познат ви досега. По-добре вашите деца да са онези чисти мисли, чисти чувства, чисти стремежи в духовния свят, така ще се повдигнете по-бързо. А има кой да ражда деца. Вие не сте дошли за това. Дошли сте за Школата.
В отношенията между мъжете и жените няма никаква любов; там има само временно действие ¦ вземане и даване, т.е. чисто търговско спекулативна работа.
Женитбата, каквато съществува сега на земята, е временно кармическо отношение.
...Сродните души никога не се женят.
Ако един мъж има силно влечение към жените, това показва, че у него е чрезмерно развит този център в мозъка, който поддържа влечението му към жените. Хора, които не знаят как да се справят с тази енергия, която се набира в мозъка им, те се отдават на чувствени удоволствия, на разврат. Такъв мъж трябва да си намери една другарка, у която също е развит този център, та и в нея се набира същата тази енергия. И понеже мъжът и жената са два полюса, то тази еднородна енергия ще бъде поляризирана.
Защо не трябва човек да се удоволства? В удоволстването има една голяма опасност, а именно там влиза насилието. Няма по-страшно нещо от насилието.
Изкуство е да обичаш човека, да му дадеш любовта си безкористно, да не мислиш заслужава ли той това, или не. Само така ще видиш последствията на твоята любов. Всяко живо същество заслужава да бъде обичано. Докато даваш любовта си с мярка, всякога ще гледаш на нещата по форма и ще се въздържаш. Любовта изключва всякакви форми. Обичаш някого за самия него, а не за неговите хубави очи, нос или уста.
Всеки човек прилага любовта по особен начин. В това се крие красотата на живота. Няма по-деликатен въпрос от тоя да приложиш любовта и при най-дребния случай по свой специфичен начин. Може да подражавате, но не и да копирате. Проявявайте Любовта така, както Бог ви напътва, в оная форма, която на вас подхожда. Божествената красота се заключава в хармоничното съчетаване на разнообразните форми на Любовта.

Правила при брак:
1. Ти не трябва да гледаш на твоя другар в живота като на лична собственост.
2. Когато човек принадлежи на Бога, той е свободен и на всички други около себе си гледа като на свободни люде.
3. Бракът не е съединение. Бракът е съчетание на свободни души.
Мъжът трябва да бъде справедлив и никога да не лъже. На мъжа не се позволява никаква лъжа. Ако мъжът понякога се проявява грубо, простено му е, но ако лъже, не му се прощава. Жената трябва да има благородно, отзивчиво сърце, което никога да не се обижда. Тя трябва да е дълбока вода ¦ море или океан... Мъжът трябва да е висока планина.
Не е въпрос да се жениш или не; важно е, като се жениш, да разбираш отношенията между душите. Може да се ожениш и пак да не си женен. Женитбата е вътрешен процес. Речеш ли да се жениш по външен начин, ще се жениш и разженваш.
...нито поп, нито гражданство може да венчава окултния ученик ¦ това не е позволено. Венчава ли те поп, фалирал си...
Според хиромантията на всеки човек е определено дали ще се жени фактически, по съдържание и смисъл... Има линии, по които е определено кога ще се жени човек, колко години ще живее, колко деца ще има, с колко жени, т.е. колко пъти ще се жени, и т.н....
Мъжът има право да се разведе с жена си само тогава, когато тя го отдалечава от Бога.
Любовта търпи само една женитба.
Няма по-голямо изпитание в света от женитбата.
Има хора, които са надарени с богати чувства, любящи сърца, но не знаят как да ги употребят, не знаят какво нещо е любовта и живеят безразборно. Любов, която не увеличава живота, не е любов.
При неразбраната любов животът се съкращава и човек много скоро умира. При неразбраната любов достатъчно е човек десет пъти да се влюби, и на десетия път ще свърши...
Човек е по образ и подобие на Бога. Ако се влюбиш в един човек като човек, ти си се влюбил в човека, а ако се влюбиш в Божественото в човека, ти си се влюбил в Бога.

Помнете това: Любовта не е достояние само за едно сърце, само за един човек, Любовта е достояние само за Божественото сърце. От Него се разлива навсякъде по всички форми.
Ако ти си в това течение на Божествената любов, ти можеш да разбереш любовта. Тази любов, която не е минала през Божественото сърце, тя не е вярна любов.
А коя любов не е минала през Божественото сърце? Ако онзи, който ти е казал, че те обича, не е готов да се жертва за тебе, тая любов не е минала през Божественото сърце.
Любовта, която съблазнява, не е минала през Божественото сърце, това трябва да го знаете.
Безлюбието се явява като естествено последствие на нечистотата в живота.
...въпросът е да разберете понятието “близост”. Божията Любов създава условия за близост. Където има любов, там хората са близки; където любовта отсъства, там никаква близост не съществува... Казваш, че нещо ти е тежко, мъчно ти е. Търсиш причината вън или вътре в себе си, но не можеш да я намериш. Причината се крие в натрупване на излишни вещества в мозъка, белите дробове или в стомаха. Тези вещества не се поддават на никаква обработка. Ако в малкия ти мозък се натрупва излишна материя, от сутрин до вечер ти ще мислиш за удоволствия и жени. Щом се освободиш от тази материя, ти ще гледаш на жената като на сестра. Знаеш ли какво нещо са мъжът и жената? Аз гледам на човешкото тяло като на свещен дом, в който душата живее... Ако не разбираш какво представлява този дом, искаш да го пипнеш тук-там, да се докоснеш до него. Казваш: Зависи кой ще го докосне. Това е лицеприятие.
Душата трябва да се изчисти от наслоената върху нея кал. Не се чисти лесно тази кал ¦ с векове се е наслоявала. Знание е нужно за това.
Под “близост” се разбира организиране на всички разумни същества в едно цяло. Неорганизирането е отдалечаване.
Какво всъщност е мъжът и какво жената? Мъж е този, който мисли право, по законите на мисълта; жена е тази, която живее правилно, по законите на разумното сърце. В по-широк смисъл казано: всеки, който живее по законите на възвишената мисъл, е момък; всеки, който живее според законите на разумното, благородно сърце, е дева. Понятията “мъж” и “жена” са се явили отпосле като резултат на някои временни положения, които човек заема в живота. Природата обаче е създала чистите форми ¦ момък и дева. Като резултат на неправилния човешки живот е станало известно преплитане между тези форми. Тази е причината, дето днес срещаме умни хора, които не живеят добре. Значи те са запазили качествата на ума си, а са изопачили сърцето си. Широко погледнато, този човек не е умен.
Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа. Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път.
...за ученика този въпрос е разрешен, той нито се жени, нито за мъж отива. То значи: нито се жени, нито роб става, нито робчета ражда. В Стария завет се казва: “Родени в беззаконие.” Туй значи: родени в робство. Щом служиш на греха, твоите деца се раждат като роби.
От 8000 години никой от вас не е бил женен, вие сте роби на женитбата и нищо повече.

Любовта е отношение между възвишени души. Свещено нещо е любовта. Като се говори за нея, тя се опетнява. По-добре е хората да си грешат, отколкото да им говоря за любовта и да я опетняват. Аз говоря на някого за Любовта, а той мисли за симпатията си. Помни: никога не можеш да владееш една душа. Временно можеш да я обсебиш като животно, но един ден тя ще се освободи от тебе и ще се върне при Бога. Душата излиза от Бога и се връща при него. Като замине тази душа, ти ще страдаш, че не си постъпил както трябва...
...никой няма право да влиза без позволение в аурата на когото и да е. Дойде ли някой човек при вас, той трябва да седи на 50-70 см разстояние. Наруши ли това разстояние, приближи ли се много до вас, той създава дисхармония в отношенията. Тази дисхармония се дължи на неправилната обмяна между енергиите на двамата. Който е чувствителен, той възприема тази неправилност в обмяната и започва да страда... Не престъпвайте онази свещена преграда, която природата е поставила.
Когато стане религиозен, човек започва да мисли за Бога, за духовния свят. Ако не мисли правилно и не е привикнал да мисли, кръвта нахлува в малкия мозък, където са страстите и обикновените чувства. В него се събужда половата дейност и той се поддава на неестествени чувства. Вместо възвишена любов, вместо чувство към Бога той проявява особени чувства, които нарича Божествени... Това е духовно пиянство... Човешката, личната любов води към това пиянство.
Ева сгреши със сърцето си, а Адам ¦ с ума си, и по този път те внесоха чужд елемент в живота. Този елемент ще се изхвърли навън чрез страданието.
Сега ще се спра да ви обясня една от най-дълбоките тайни в живота. В света съществува един паралелизъм между космичния живот и живота на отделния индивид. От историческа гледна точка защо пострада Христос? Христос пострада заради удоволствието на първата жена. Първата жена в рая искаше да си направи едно удоволствие ¦ да хапне от забранения плод. И тази жена с това свое желание създаде условие за най-праведния човек, който се яви в света, да пострада на кръста. Тя направи престъплението, но не повикаха нея да я разпънат на кръста. Господ влезе в мъжа ў, в този праведен човек, и каза: И мъжът, и мене ще разпнете, а жената ще оставите отвън да гледа нашето разпятие, да гледа последствията на своята философия. Жената беше зрителка, когато прободоха Христа. Христос беше Адам, Ева гледаше отстрани, а онези, които измамиха Ева, онези учители и адепти, които учеха Ева в рая да яде от забраненото дърво, те разпнаха Христа. Този, който каза на Ева да яде от дървото, прободе Христа с копие и от него излезе кръв и вода. Сега аз няма да ви казвам коя е Ева, вие сами ще си я намерите. С това аз направих един паралел. С това разпятие се изяви не Божието наказание, а се изяви Божията любов. Това, че първият човек се показа непослушен на Божия закон, показва, че у Адама имаше двама души. Тези двама души бяха и в Христа и първият Адам, който послуша жена си, като се страхуваше от страданията, казваше: “Ако е възможно, тази чаша да ме отмине.” Но вторият казваше: “Нека бъде Твоята воля, а не моята”. А дървото, което стана причина да се съблазни Ева, от него направиха кръста, на който разпънаха Христа. По този начин и дървото пострада. Така че жената беше отвън и гледаше, дървото беше кръстът. И той научи урока си, разбра какви ще бъдат последствията, ако слуша жена си, която пристъпва Божия закон. В това се изяви Божията любов, изяви се Христос. С този акт Бог прости прегрешенията на света, като ги пое върху себе си. След това каза на Ева: “Не греши повече.”
Жената в човека и вън от него трябва да дойде до съзнание сама да се откаже от желанието си да яде от плода на забраненото дърво. Мине ли край него, да затвори очите си да не го гледа. За да се изправи човечеството, всеки човек трябва да се откаже от низшия си ум, който върши престъпления, и от неразумното си сърце, което греши. Енергията, която минава през дървото за познаване на доброто и злото, е естествена за човека, вследствие на което събужда в него лоши разположения и наклонности. Затова е било забранено още на първия човек да яде от плодовете на това дърво. Христос е казал: “Аз съм живият хляб, слязъл от небето. Който ме яде, той ще има живот в себе си.”

За да добием доверието на клетките на организма си, трябва да не използваме органите и системите от органи в тялото си за лични наслади и удоволствия. Също така трябва чрез мисълта и волята си да влезем в контакт с физиологията на отделните органи. Да можем да влияем в положителна насока, както и да регулираме дейността им. С първите прояви на духовния човек се създава разказът за първите хора в рая, които ядоха от дървото за познаване на доброто и злото. Това дърво се намира в задната част на човешкия мозък. Дървото на живота се намира в гръбначния мозък на човека. Ако извадите гръбначния и главния мозък на човека, ще видите голяма страшна змия, за която се говори в Битието, че се качила на Дървото за познаване на доброто и злото. Гръбначният мозък е главният приемник и предавател на праната. Първо праната отива в малкия мозък и оттам в главния.
И змията запитала Ева: “Истина ли рече Бог, да не ядете от всяко дърво в рая?” Кое е това дърво, от което Бог забрани още на първите човеци да не ядат от него? Това дърво е дървото на злото. Къде се намира това дърво? Вътре в човека. Дойде ли до това дърво в себе си, човек не трябва да го бута. Не бутайте това дърво, нито от плодовете му яжте. Не ходете по пътя на Адам и Ева, нито по пътя на Каина и Авела. Ходете по пътя на Христа. Единственият прав път в живота е Христовият. Христос дойде сам в живота и не потърси другарка, както Адам направи. Той дойде да служи на човечеството и не се нуждаеше от слуги. Живейте и вие като Христа.

...описанието на грехопадението, както е дадено в разказа на Мойсей, е задоволително за деца, но не и за възрастни. Окултната наука поддържа, че змията, за която говори библейският разказ, е била един от многото учени адепти на черното братство и той откъсна от забранения плод и го даде на Ева. Това пак е символ. Чрез ръката си той внесе греха в плода, който предаде на Ева. Чрез плода той предаде на Ева една енергия, която измени посоката на нейното развитие, откъдето дойдоха и всички нещастия. Но това не е още пълно обяснение. Причината за съвременните нещастия е започнала от нечистотата, която е влязла в умовете на същества, които са съществували някога във вечността и които са напуснали своята първоначална чистота на ума, влезли са в разрез с първичната мисъл и оттогава започват сегашните страдания. Защото тези същества са предали своята нечистота на човека. И Писанието казва, че ангелите, които не устояха в своята чистота, напуснаха небето. И човек се зарази от тях... Нечистотата от умовете на ангелите влезе в сърцата на хората. И благодарете за това, защото грешката на ангелите, която е в ума, не може да се изправи, а грешката на хората, която е в сърцето, може да се изправи. И невидимият свят се е заел да изправи тази грешка...

...Според мене няма по-голямо изпитание в живота от женитбата. Докато беше сам в рая, Адам беше щастлив. Щом пожела да има другарка, нещастието започна да върви след него. Когато и двамата станаха нещастни, изпъдиха ги от рая. Какво да правим ние, женените? ¦ Там е вашето нещастие, че сте женени. Светотатство е да мислиш, че си женен. Който търси Бога и мисли, че е женен, сам си създава нещастия. Срещаш някой женен, не казвай, че е женен. Обаче мислиш, че той има другарка в живота, съработничка в едно и също дело. Така трябва да мисли всеки женен, мъж или жена. Мъжът трябва да гледа на жена си като на свободна душа, като на своя спътница. И жената трябва да гледа на мъжа си като на свободна душа, неин спътник. Не считайте, че мъжът и жената са съсобственици един на друг. Питате: Ние, женените, ще се познаваме ли в другия свят? Вие искате да пренесете нещастието си и в другия свят.
Преди да влезете в другия свят, ще ви поставят на карантина, да ви освободят от мисълта, че сте женени. Докато не се освободите от тази мисъл, вие ще живеете в света на илюзиите и разочарованията. Под “женен човек” разбирам слуга, който трябва да свърши една работа за господаря си. Като я свърши, ще каже: Господи, свърших работата, която ми даде. Дай ми друга работа. Който не гледа на женитбата така, иска да знае ще среща ли през вечността своята възлюблена. През вечността ти ще срещаш само оня, който те е създал и те обича. Вън от Бога всички форми, които сте познавали на земята, ще се изменят. Следователно в оня свят ще се познавате като души, а не като мъже и жени.
Съществува следният закон: всеки предмет, който обичате, трябва да стои на известно разстояние от вас. Който не спазва този закон, той ще се натъкне на големи противоречия. Оттук можем да извадим заключението: Противоречията в живота се дължат на факта, че човек нарушава онова разстояние, което съществува между него и любимия предмет. Като обича нещо, човек има желание да го вземе близо до себе си, да го прегърне, да му се порадва. Любовта изключва всяка близост, всяко прегръщане... Как ще прегърнете слънцето, звездите?
Погрешката на хората се състои в това, че те искат да се обичат отблизо. Те искат да хванат предмета, който обичат. Ако обичате човека, как ще го хванете? Как ще хванете душата на човека, когато тя постоянно е в движение? Душата се движи толкова бързо, че едновременно присъства във всички свои точки. Това значи: Бог едновременно присъства навсякъде и никъде.
Всяка любов, която е отблизо, не е истинска. Истинската любов е отдалеч. Тя е необятната, великата любов.
Човешката любов е причина за греха, за престъпленията, за противоречията. Когато сте близо до предмета, който обичате, грехът е неизбежен..
Човек трябва да стане тъй девствен и чист, като че сега е излязъл от Бога. Тогава човеците нито се женят, нито за мъж отиват, защото всичкото го имат в себе си. А днес това, което виждате, което чувствате и преживявате, това още не е любов, то е предаване на енергия...
Любовта никога те трябва да се изявява навън. Казвай: Заради Господа го правя това.
Близостта разбира всеки да се намери в своята орбита, която Бог му е дал, и в неговата орбита никой да не влиза.
Човек трябва така да обича Бога и така да се изпълни с богатство и живот чрез любовта си към Него, че да няма нужда да търси някои хора да го обичат. Да обичам Бога, е най-голямата привилегия, а хората могат да ме славят, че съм написал нещо; това са мимолетни работи, т.е. външни. Най-голямото благо за мен е, че обичам Бога.
Да обичам Господа, това е единствената права мисъл, с нея държа правата посока.
Някои се грижат да бъдат обичани и страдат от това. Да обичат Бога, и ще ги обичат ¦ това е тайната!
Любовта... Как ще я познаете? Тя е едно велико благословение, велика симфония в душата ви със съвършени вибрации...
Соломон искал да научи какви трябва да бъдат отношенията между мъжа и жената, искал да изучи сърцето на жената. Той се интересувал от жената като проява на пасивния принцип, но тук се оплел. Колкото мъдър да беше, Соломон се оплете в сърцето на жената, не можа да проникне в него да го изучи. Тук той не издържа. Не само Соломон, но и по-напреднали от него са се спъвали в този въпрос. Културата на Соломона и до днес още съществува на земята. Въпросът, който е интересувал Соломона, и до днес не е разрешен. Адам, за когото се говори в Битието, създаден по образ и подобие Божие, също не можа да издържи изпита си по този въпрос.

Думата “жена” произлиза от думата “зео” ¦ живот.
Лошата жена произлиза от лошия, от стария покварен живот.
Когато умът се съедини с живота, ражда се мъжът.
Мъжът представлява Любовта, а жената ¦ Обичта.
Любовта се проявява, когато две същества, които съставляват половина на една реалност, трябва да изразят абсолютното същество, т.е. те трябва да направят цялото в себе си, да се допълнят. Тия души няма какво да ги търсите, любовта не се търси.

Ако моят приятел има една хубава цигулка, аз ще я пазя тъй, както своята.

Страстите са чувства.

Страстите са животински състояния. Настроенията са животински състояния. Човек трябва да развие разумността в себе си, за да надделява над животинските и човешките състояния.
Ще дойде ден, когато всички хора ще разберат, че са се оженили за стара баба. Старата баба представлява животът на плътта. Като видят колко е грозна, всички ще напуснат къщата си и ще избягат навън. За да се освободи от живота на плътта, човек трябва да бъде търпелив, благосклонен и да не завижда. Ако не придобие тия качества, човек образува мъгла в съзнанието си...
Половите енергии се събуждат от същества, които идат от центъра на земята. Те влизат през краката.
Половият акт е свещен. Той в духовния свят твори нови форми. Това е опресняване, освежаване на човешкия род. Тези неща са толкова свещени, че като се говори за тях, то те се опорочават. Затова за тях се мълчи.
Ще си туриш на ума да живееш за Бога най-възвишеният и чист живот, който е възможен на хората в плътта.
Истинската обич е, когато видиш някого, да изпиташ една вътрешна радост.
Вие сте души, а не тела, помнете това.
Всякога низшето става повод да се роди злото, защото не спазва законите и правилата на висшето.
Да обича човек Бога повече от всичко, това значи да бъде монах. Когато човек се прилепи с любовта си към Бога, скъсва връзките с всички, за да бъде сам с Него. Това не е лесна работа. Човек да обича другите хора, но да не прави връзки. Това значи човек да бъде сам с Бога и да обича, без да образува връзки.
Монах не значи бягство от света. Човек трябва да служи на Бога в света. Ако той се смущава кого и как обича, не е монах. Той трябва да е научил това отдавна!
Сега вие сте богати, пълни с енергия, но ще внимавате да не давате всичката енергия, която имате, а само от преизобилието, от излишъка. По този начин във вас ще дойде нова енергия отвън.
Влюбването ¦ то не е любов, а настроение, то не може да даде духовен плод, защото е егоистично.

Каква е разликата между една духовна и една физическа връзка? Щом имаш физическа връзка, при отделянето си чувстваш болка. А при духовната връзка се отделяш и усещаш идейно повдигане. И едното същество, и другото, се радват в този случай.
Едно от качествата на физическата любов е, че човек изгубва охота да учи, той си фантазира.
При тази светска любов всички хора отъпяват. При нея човек е много капризен, много неспокоен, движи краката, ръцете си, неспокоен е, недоволен е.
Всеки човек, у когото има тази физическа любов, той е като някоя оса. Доближи се някой при него, той казва: “Оставете ме!” Той все мисли, разрешава някоя задача, но тази задача никой не я е разрешил. При тази любов има един лъжлив срам. Най-първо хората са срамежливи, държат очите си надолу, но после, като си турят юлар на главата, ококорят се. В Божествената любов човек добива онова велико душевно спокойствие. В тази любов човек е внимателен, нежен. Такъв човек, като отиде при някого, който има юлар, ще му го снеме.
Физическата любов е направена от нишките на Божествената любов.
Всички вие за любов говорите и от любов умирате. Трябва абсолютна чистота. Човек да бъде чист ¦ значи неговата душа да има бързи трептения. Чистите хора усилват Светлината.

За човека е важно не да повтаря Христовите думи, но да има Неговата чистота и святост.
... щом сте на земята, вие ще правите погрешки, те са неизбежни, но грешките не трябва да се правят умишлено!

Едно трябва да знаете: съвременната жена трябва да надрасне себе си, защото тя е много материалистка. Всички градове, къщи, железници, все те са ги съградили... Тя е увлякла мъжа и той почнал да слиза след нея.
Материалните работи развращават, а духовните неща повдигат човека!
Материалната близост не е близост.
Човек може да обича другите хора и другите същества само като обича Бога. Без любовта към Бога любовта към другите същества е невъзможна и законът на жертвата е невъзможен.
Любовта е красива, като се запази в идеалната си форма. После, като се намесят низши елементи, тя се опорочава. Трябва идеите ти да се разширят. Нима заради земната любов ти ще се откажеш от радостта, която носи Мъдростта?
Егоизмът е пол, полово отношение, два фокуса, при които всеки тегли към себе си.
Човек да няма отношения с хората, а да има съ-отношения.
В небето не съдят човека за това, че е сгрешил, а за лъжата, с която иска да покрие греха си.
... който иска да изследва Божиите работи, трябва да бъде абсолютно чист, абсолютно безкористен... Нищо не трябва да пожелаваш. Това е чистота!
От нищо да не се съблазниш. Ти трябва да познаваш Бога. Може да се обича само Един. Ти се приближаваш към някоя форма, защото си познал Този Единния... Когато обичаш повече от Един, то е блудство. Блуд е турска дума и значи смесено, нечисто.
Да се пазиш от флирт...
Сегашният свят е пропаднал. Телата на хората са пълни с нечистота. В тях няма онзи нектар на чистите души. Най-добрият контакт на душите е чрез пространството. Сегашните хора и през пространството действат отровно. Да се пазиш от омразата на хората.

Любовта отвън не може да се предаде.
Телесните желания у човека са 99% лъжа. Те нямат никакво отношение към самия човек.
... Това не е полова енергия, енергия на пола, това са динамически творчески сили в човека.
Понеже Любовта съществува в духовното тяло вътре, а човек живее в него, то тя си остава в духовния свят, защото на физическото поле не може да се прояви. Като мине човек от този свят в другия, тя се проявява в духовното тяло.
След смъртта на човека, след освобождаването му от физическото тяло Любовта си остава в своята чистота. Тази душа, която те обича, и след смъртта си ще предаде нещо. Тя ще ти предаде някое свое качество.
Няма по-красиво нещо на физическия свят от ЧИСТОТАТА... За да бъдете здрави и да запазите чистотата си, не увеличавайте тежестта на желанията си. Всяко желание има определена тежест. Колкото по-ниско е Любовта, толкова по-голяма е неговата тежест.
Времената не са такива, че да се родят деца и да се отглеждат добри деца... Дойде някой приятел и те пита: “Да се женя ли?” Ако нещо те стиска под лъжичката, ще му кажеш: “Не се жени!”, ако ли чувстваш радост, нека се жени. Ама искал да помогне на едно момиче. Ама те толкова момичета се прехранват като слугини, защо и тя да не стане слугиня и се храни...

Колкото обмяната между старите и младите е по-правилна, толкова резултатите са по-добри. Не може един млад да бъде светия. Най-първо обмяната между физическата енергия. Не е смъртен грях сношението, но се спъва човек в своята еволюция. Въпросът за брака е: Да дойдат на Земята онези души, които са определени, а като дойдат други, които не са определени, семейството не е изпълнило своето задължение. Отношенията между младите е временно отбиване от правия път.
Външният свят е така разгащен, че на младите трябва да се помогне да запазят своята чистота.
Когато хората се женят, центровете на техните мозъци трябва да имат известно съотношение. Ако между центровете на женския и мъжкия ум не стане правилно преплитане на енергиите им, непременно ще се образува нервно състояние. Причината за това е, че от едната страна или от другата страна остава излишна, непласирана енергия и тя произвежда злото. Затова жена, която е недоволна от своя мъж, нека потърси друг мъж или жена, в която да вложи, да пласира своята излишна енергия и по този начин да стане обмяна, за да няма загуба. Но това трябва да стане по един духовен начин.
Ако мъжът има излишна енергия, нека я пласира в труд, което е по-разумно, ако пък жената има излишна енергия, нека и тя я пласира в труд, което е достойно и разумно. Необходимо е навсякъде да става духовна обмяна, за да има растене, мир и хармония. Българите знаят този начин за обмяна на енергия и затова правят сборове, събират се 10 - 20 села хора и така се кръстосват, споделят и изразходват своята излишна енергия и се лекуват.

При женитбата двойниците се преплитат. Щом се ожени една жена, нейният двойник се преплита с двойника на мъжа ў. При Любовта няма преплитане, но при физическата любов има. Една жена има преплитане с мъжа си. Ако тя обича физически и другиго, то има преплитане и с него. Там е лошото.
Любов не може да има без чистота. Затуй искам вашите очи да бъдат прозрачни, ясни и меки, а не мътни.
Не е въпрос дали се обичате или не и как се обичате. Важно е да водите чист живот.

Съзнанието ви трябва да бъде будно, да контролира движенията. Видиш една жена и мускулите ти трепват. Ще се пазиш. Това трепване замъглява ума. Това е особен род пиянство. Знае се, че пиянството, блудството и престъплението вървят заедно.
Само по пътя на СЛУЖЕНЕТО човек може да се добере до великата наука на Любовта. А сега хората, като не разбират същността на Любовта, смесват я с разни чувства, страст и удоволствия. Това не е никаква любов, но е процес на разлагане, един процес, носещ смърт. Любовта е един непреривен творчески процес в природата, но тя е същевременно една много опасна сила за невежите. Човек трябва да бъде внимателен, когато се занимава с нея, понеже може да пострада...

Когато живееш нечист и порочен живот, дяволът е вътре в тебе, ангелът ¦ отвън. Когато живееш чист и добър живот, ангелът е вътре, дяволът ¦ отвън. Дяволът трябва да бъде отвън.

Съвременните хора говорят за братство и приятелство, но когато дойдат до приложение, не издържат. Те се натъкват на ред атавистични чувства и мисли, които нарушават чистотата на братството и приятелството. Рядко ще срещнете мома или момък, които да запазят помежду си братски и сестрински отношения. В края на краищата между тях възникват такъв род чувства и мисли, които помрачават светлината на техния живот. Те не трябва да се смущават, но трябва да се справят със своя атавизъм...
Жената е силна, когато е религиозна. Мъжът е силен, когато е духовен и справедлив.

Ако е въпрос за вашата любов, тя е любов на контрастите и противоречията. Такава любов съществува и между растенията и животните. Тя минава от любов към омраза и от омраза към любов. Като обикнеш някого, той започва да иска от тебе повече, отколкото можеш да му дадеш. Без да искаш, ти започваш да се отдалечаваш от него. Виждали ли сте как постъпва паякът с мухата? От любов той я привлича към себе си и започва да смуче кръвта ў. Щом изсмуче всичката ў кръв, захвърля я настрана... Не мислете, че ако ви залюби някой, ще бъдете щастливи. Напротив, нещастни ще бъдете. Ако женена жена залюби друг мъж, по отношение на него тя минава за престъпница. ¦ Защо? ¦ Защото един я люби вече. Същото може да се каже и за всеки човек. Щом Бог го е залюбил, той е престъпник по отношение на Бога, ако залюби друг някой. Разберете ме право. Вашата любов на земята не е истинска любов. Между вашата любов и Божията няма никакво отношение. Истинската Любов започва със закона на даването. Когото обичаш, ще поставиш на същото място, на което си ти. Ще го носиш в съзнанието си като нещо свещено. Каквото ти знаеш, трябва и той да го знае. Ще му помагаш, за да го издигнеш на нивото, на което си ти. Каквото знае той, и ти трябва да го знаеш. Ако той има богатство, което крие от тебе, това показва, че и ти криеш нещо от него...
Ти си като лист на едно дърво. Следователно имаш отношение към другите листа, но имаш отношение и към дървото. Между частите съществува една вътрешна връзка, която наричаме Любов. В Любовта има един вътрешен стремеж ¦ Към Бога. Като душа човек има любов само към Бога. Към хората той има отношения. Като не разбират този закон, хората сами се измъчват... Здравият трябва да люби Бога, а към хората да има отношения и в името на Любовта да дава. Едно начало има в света ¦ Бог.
... Като греши, човек, без да иска, изменя отношението си към Бога. Това нарича той наказание. Бог при всички условия дава нещо на човека. Обаче той не разбира законите и се мъчи. Каквото и да получи от Бога, все го боли нещо, измъчва се. Значи грехът го мъчи и наказва, не Бог.
Най-голямото мъчение на Земята е грехът.
... Обикне ли някого, той трябва да знае, че се намира под окото на разумните и възвишени същества. Те го наблюдават и следят как проявява любовта си. Да любиш, това значи да изпълняваш свещен акт, не пред подобните си, но пред възвишения свят. От това как ще извършиш този акт ¦ зависи дали ще получиш Божието благословение. Бог простира ръцете си върху онзи, който е проявил Любовта правилно.

На вас, младите, ще кажа: Потребна ви е чистота! Чистотата и святостта не са нещо външно, те са вътрешни качества на човека. Те са качества на душата... ЧИСТОТАТА е израз на съвършения живот. Това е закон! Само съвършеният живот може да бъде чист.
Жената трябва да носи чистотата. Докато една жена е “девица”, “дева”, докато е чиста, тя е силна, мощна. В чистотата седи и красотата. В чистотата се крие още и младостта, постоянството, както и моралният устой на човека. Изгуби ли човек чистотата и светлината си, той не струва нищо. Той е като една сламка, разнасяна от ветровете по всички посоки, или като една малка лодка, немилостиво люшкана от вълните на морето.

Всички окултни школи досега са се израждали в разврат. И сега има такава опасност.
... Сегашните жени са развалени мъже...
Пазете се от красиви жени!
Казвам: Благодарете се, че Ева беше сърцето, а не душата на Адама.
Вие не сте дошли в Школата да раждате деца, а да се учите.
... В специалния клас ще влизат при сегашните условия само онези, които не са женени. Това е едно от условията. В общия клас влизат и женени, и неженени. Защото, ако в един специален клас влязат женени, женитбата им ще се развали. Ще се развали по много естествен начин...
Ако някой мъж и жена са женени, са свободни, то е друго, но ние ще ги изпитаме дали са свободни. Щом се ревнуват, вън от класа!
... Вдовица като влезе, да не приказва за своя умрял мъж: “Аз имах много хубав мъж.” Тя така развращава. Щом така действа тя не е вдовица и ще ў кажем: Ние те освобождаваме.
... Никой ученик от специален клас няма право да флиртува, да се занимава с момите.
...Специалните класове аз ги наричам класове на чистотата.
Женитбата е акт, който Бог е допуснал първоначално за подобрение на живота на падналите души ¦ да им се даде възможност да се върнат на земята, да продължат работата си и да достигнат своето усъвършенстване. Всеки, който се е оженил, знае какво нещо представлява бракът. Да се ожени човек, значи да мине през най-гъстата материя. Засега обаче това състояние е необходимо, то представлява преходна фаза в живота на съвременния човек. Ще дойде ден, когато отношенията между мъжа и жената ще бъдат отношения между души. Тогава, ако мъжът е на Земята, жената ще бъде на Луната или на Слънцето и оттам ще си телеграфират, ще влизат във взаимни отношения и разбирания. Ще има ли тогава горчиви думи и обиди между мъжа и жената? Те ще трептят, ще очакват момента да се срещнат и да си разменят няколко хубави мисли и чувства. Само при такова отношение може да съществува любов между мъжа и жената.
Щом си чист, не трябва да се жениш. Щом си нечист ¦ жени се колкото искаш. Женитбата е закон за самопожертване, за да добиеш своята свобода или да изкупиш своята карма, както казват индусите. Но щом влезеш в епохата на истинското развитие, имаш чистота, законът на женитбата и раждането вече ще се измени. Хората няма вече да се женят, да раждат и въплътяват по този начин, както е било досега. Че няма да е така, Господ казва: “И ще се вселя между тях, и ще живея в тях.” И всички ние ще почнем да дохождаме чрез вселяване, а не чрез раждане, въплътяване. Когато дойде законът на вселяването, ние ще бъдем вече в царството Божие и оттам ще дойде истинското разбиране ¦ да познаем Бога.

Ти ще обичаш, за да се научиш. Не да се удоволстваш в Любовта. В Любовта удоволствия няма. Горко на този, който се удоволства в любовта. Той умира всякога.
Морал и здраве са синоними.
Морал е да не допускаме никаква лоша мисъл в ума си.
Морал е онова положение в човека, което не го отклонява от Божественото.
... Всяко ваше действие ще бъде акт любовен...
Зад всяка мисъл да има едно нещо: безкористието или самата Любов.
Човек не може да живее без Любовта, но никой не му дава право, като види, че тя се изявява чрез някоя друга форма, да я пожелае за себе си. Любовта ражда живота, но животът трябва да бъде осмислен. Да познаете Любовта само отвън, това е едно, а да я познаете вътрешно, като живот, който е вложен във вас, това е друго нещо.
Човек по някой път в известни периоди на своя живот преживява цели култури на минали поколения. По някой път вие преминавате състояния на минали цивилизации. Трябва да намерите коя е онази черта, която ви отличава от другите хора. Човек съществува като отделна монада или като колективна монада. Един ден вие преживявате някой свой стар живот, който е бил порочен, и сте недоволен и обезсърчен. Това е едно течение, което може да ви отнесе. Това е положението на човек, който влиза в мочурляк. Напуснете този свят. Заемете положението на онзи, който се качва, а не положението на онзи, който слиза.

Низшето всякога трябва да се жертва заради Божественото, но то не умира, а намира своя живот само в Божественото и чрез Божественото.
Голямата близост лишава човека от Божиите блага.
Като се приближим много един до друг, ние изгубваме своята свобода.
Вие се влюбвате във външните форми и разрушавате Любовта.
Всяка лоша мисъл огорчава съзнанието на Бога вътре в човека.
Моралът е онази опорна точка, от която разумът се проектира в света.
... човек не може да бъде абсолютно разумен, ако няма абсолютен морал...
Любовта изключва всички догми.
Физическата страна на Любовта е правдата.
Който проявява Любовта, с това той служи на Бога.
Възприемайте Любовта, без да я поставяте на лична основа, т.е. без да говорите за своята любов.
В Любовта има един велик закон. Той е следният: Ако ти си позволиш само да споменеш на някоя жива душа, че я обичаш, и с това я ограничиш ¦ ти си изгубил вече всичката любов. Бог, Който е направил света, напълно спазва този закон. Кой е чул досега Господ да каже някому: “Аз те обичам”? Другите говорят за Него, че Той е Любов, но Бог никога не споменава това. Защо? ¦ Той спазва този велик, свещен закон, за да не се ограничи Любовта. Затуй Бог е неизменен, свят, чист! Любовта трябва да бъде чиста във всички свои проявления. И само така тя е в сила да повдигне човека.

В що се състои грехът? Всяко нещо, което не ражда, няма плод или зародиш в себе си, е грях. Една жена, която сводничи, блудства, без да ражда, прави грях. Зачатието изкупва греха. Всяко действие, което не носи живот в себе си, е престъпно прахосване на Божествена енергия... Неестественият живот, тъй наречената скрита, незаконна любов, която упражняват някои мъже и жени, действа разрушително и върху сърцето, и върху ума им. Вие обичате някого, запитайте се угодно ли е това Богу, принася ли полза на този, когото обичате, дали не развращавате неговата душа, неговия ум?
... В този смисъл мъжът и жената са два принципа, които работят ¦ единият принцип е творчески, наричан мъж, Бог; вторият ¦ пасивен, наричан жена или Господ ¦ то е все едно.
Кислород и азот са смесени и тъй образуват въздуха, не са съединени, а само смесени. Докато са смесени, нашето развитие върви правилно, но в деня, когато се съединят, образува се една отрова... Мъжът и жената искат сега да се съединят. Не, не трябва да се съединят. При сегашните условия не е позволено на мъже и жени да се съединяват. Единият е като кислорода, а другият ¦ като азота във въздуха. Ако вие се съедините, ще отровите живота си, ще отровите децата си. И мога да ви дам пример: На много майки и бащи, на които измират децата, причината е, че те са съединени и вследствие на това отравят организма на своите деца... Вие трябва да бъдете смесени, за да разберете вашите длъжности един към друг. Защото, ако майката и бащата се влюбят, те забравят децата си.
... С когото и да се съедини тази жена, тя ще образува азотна киселина, която ще бъде отрова за когото и да е. Следователно при сегашните условия на земята, жената не трябва да се съединява!
... Ще се съедините само с Бога, а между вас няма да има никакво съединение! А който се съединява, ние ще го изпъдим навънка, навънка! Защо? Защото е вече опасен...
... Няма по-голяма отрова в света от човешкия егоизъм. Това е едно ужасно съединение! И когато някой каже, че трябва да напуснем човешкия егоизъм, разбирам, че трябва да го разложим: азотът отделно и кислородът отделно, за да функционират като смесени елементи.
Любовта трябва да се изучава като жива сила, която работи, а не като едно приятно чувство, не като един приятен стремеж. Не. Когато тази Любов почне да идва, вие ще почувствате във вашето съзнание, дълбоко във вашето битие една малка светлинка, тя ще почне да се развива, да става все по-голяма и по-голяма, обемът ў ще обхване мозъка ви, сърцето ви, след което вие ще почнете да ходите в светлина. Във вас ще се яви едно разширение, като че сте господари на целия свят, и каквито и мъчнотии да ви се явяват, за вас ще бъдат нищо.
... Какво по-голямо противоречие може да съществува за човека от това, когато при най-малкото си докосване до някои същества той произвежда експлозия?... Това избухване наричаме “влюбване”...
...мъже и жени трябва да живеят абсолютно чист живот, без никакъв примес от площадски морал. Мъжът казва: “Може и иначе.” Може, но тогава ще се натрупа една карма, от която ще страдат ред поколения, и децата им, и внуците им ще се питат: “Защо са тия страдания?”

Всяко едно желание трябва да го нагласите според Божествения камертон...
Когато се стремите да реализирате чистите си мисли и желания, нечистите сами по себе си ще се махнат.
Любовта е единна и неразделна. Когато любовта ви към двама души е различна, вие сте на крив път. В Любовта няма различие.
Жената във всеки един мъж на Земята трябва да вижда своя мъж; и мъжът във всяка жена на Земята трябва да вижда своята жена. Разбирате ли? Така той трябва да обича всяка една жена на Земята, разбирате ли? Това е морал, а вън от това ¦ всичко е тиня. И никакъв друг морал в света не съществува.
Любовта се проявява в абсолютно чиста среда.
Целувка може да има само между хора, които са завършили своето развитие, чиито души са обгърнати с Любов, чиито умове са оградени от Мъдрост и чиито духове са проникнати от Истината ¦ само те могат да си дават целувка. А това е велик закон.
Две неща са нужни на ученика: воля и разумност.
Ученикът няма съблазни и слабости.
Самоотричането се отнася до ония неща, които не са вложени в човека, а са дошли отвън... от човешкото можеш да се отречеш, но от Божественото никога.
Наследствените черти не са Божествени
Можеш ли да намериш онзи, първия момент, когато у теб се е породил порокът? Той е бил някой дух, с когото сте образували предприятие и после, като е фалирал, е отишъл и твоят капитал, с една дума ¦ завлякъл те е. След това са дошли полиците и кредиторите и сега трябва да се плаща. Някой трябва да плати.
Не поправя ли грешките си, той дохожда до едно вътрешно състояние на греховност, при което изгубва достойнството си.
Човек не се ражда чист, впоследствие става чист.
Истинското въздържание е вътрешен процес. Това въздържание наричаме самообладание.
Който е развил самообладание, той гледа на всички прояви на Любовта с уважение, независимо от това дали се отнася до любовта на бръмбара, или до любовта на човека.

Едно от качествата на Любовта е мекотата.
Природата постоянно изпитва ученика, да види доколко е разумен. Тя му дава на разположение елементите на Любовта и отдалеч следи какви реакции ще образува от тях. Каквито съединения образува, такива ще бъдат и последствията.
Всяко удоволствие води след себе си наказание. Животът и удоволствията са различни неща.
Светът ще се оправи, когато хората научат закона на смаляването. Този закон е основа на приятелството.
Задачата на възпитанието и самовъзпитанието се свежда към освобождаването на човека от всички животински качества, които е придобил в животинското царство.
Два вида любов има в света: любов на сенките и любов на реалността. Любовта на сенките е любов на отражения и страдания. Ние не говорим за тази любов. Ние говорим за реалната любов, която нито ограничава, нито се ограничава. Любовта, която се описва в романите, е любов на сенките. Тази любов бива три вида: драматична, комична и трагична. В драматичната любов и героят, и героинята страдат. Те страдат един за друг, припадат, докато се оженят. Щом се оженят, никой вече не припада. В трагичната любов героите умират. В комичната героите остават живи и всичко се превръща на смях. Те не гледат сериозно на живота. Трагедията има отношение към ума, а драмата ¦ към сърцето. В реалната любов няма страдания, няма смърт. Там връзката между душите се усилва и никога не се къса. В реалната любов има растене и постижение.
И тъй, знайте, че човешката любов е любов на сенки. Тя представлява външна, красива дреха, с която сърцето се облича. Щом се облече в тази дреха, вместо да се радва, сърцето започва да страда. Защо? Дрехата не му е удобна. Тази любов постоянно взема.
Любовта на физическото поле не може да се предаде. На човек колкото и да му даваш, той никога не може да се задоволи. Хубаво е никога да не си го учил да му даваш, защото като го научиш, ако някой път не му дадеш, му става мъчно.
В любовта и съвременните хора започват добре, свършват зле. Защо? Защото нарушават разстоянието, на което Любовта действа... Щом думите на влюбените причиняват рани, това показва, че любовта ги е напуснала. Любовта изисква идеална обхода в отношенията на хората... В какво седи кривото? Кривото седи в това, че като обичате някого, приближавате го към себе си по-близо, отколкото трябва. Ако не го обичате, отдалечавате го от себе си повече, отколкото трябва.... Каквото е разстоянието между проточената ръка на жадния и на този, който налива водата, такова трябва да бъде разстоянието на онези, които се обичат. Спазват ли това разстояние, отношенията им ще бъдат добри. Ръката е мярка за разстоянието между хората. Когато двама души си подават ръка, те сами определят разстоянието, на което Бог ги е поставил.
Божествената любов се отличава с абсолютна вярност. В нея няма нито промяна, нито измяна. Тя не се изменя нито по форма, нито по съдържание и смисъл. Ангелската любов се изменя по форма, но никога по съдържание и смисъл. Щом не се изменя по съдържание и смисъл, това показва, че ангелската любов е свободна от страсти. Ако говорите на някой ангел за страстите, той нищо няма да разбере. В това отношение ангелите са абсолютно невежи. Що се отнася до човешката любов, вие я познавате, няма защо да се спираме да говорим за нея. Всички знаете, че човешката любов е примесена с животинска. Затова именно тя се изменя по форма, съдържание, но не и по смисъл. Тя включва страстите, а изключва чистотата. Отличителното качество на човешката любов е, че тя всякога ограничава... Животинската любов пък се изменя и по форма, и по съдържание, и по смисъл. Тя забравя всичко.
...докато се занимава само с материалния живот, човек се намира в границите на животинската любов; докато се занимава с материалния и духовния живот, той е в границите на човешката любов; щом изчезнат страстите от човешката любов, човек влиза в ангелската любов. И най-после, когато разбере причината на всички явления в живота, човек влиза в Божествената любов.

Ако стомахът взема надмощие над другите органи, човек проявява човешката любов; ако дробовете имат надмощие, той проявява ангелската любов; ако мозъкът има надмощие, той проявява Божествената любов.
... ако широчината на главата, т.е. широчината на мозъка, е по-голяма от дължината, това показва, че в този човек преобладава животинската любов.
Ако радиусът ОА е по-голям от другите радиуси, тогава преобладава човешката любов; ако радиусът ОВ е по-голям от другите, преобладава ангелската любов; ако радиусът ОС е по-голям от останалите, преобладава Божествената любов.

... хората на бъдещата култура нито ще се женят, нито за мъж ще отиват. Кога ще бъде това? ¦ При сегашните условия това не може да бъде, пазете това в ума си. Кога ще бъде? Когато този ум, това сърце се изменят, това може и при този живот да бъде, но при условие, ако придобиете Христа в себе си, ако придобиете Възкресението. Следователно този човек няма да бъде вече ограничен. В сегашния живот, тъй както хората се проявяват, те извращават чувствата си. Това се дължи на обстоятелството, че хората не разбират правилно закона на Любовта и не могат да го приложат правилно.
...във всеки човек има една тъмна зона, в която се крият всички отрицателни качества, които могат да го унищожат. Не работи ли съзнателно върху себе си, човек всякога ще бъде роб на тази тъмна зона. Който е силен, който има морален устой, той може да бъде господар на тази зона. Слабият, обаче, докато се засили, трябва да заключи тази зона и да не дава ухо на това, което иде оттам. Минава ли през тази зона, той трябва да бъде глух и сляп, да не чува и да не вижда. Особено се проявява тази зона в човека, когато той се стреми към чист, възвишен живот, на нови светли идеи. Ето защо, новото е само за силни хора, които искат да работят, да се справят с мъчнотиите и противоречията си.
Да нямаш обект в Любовта.
Обичайте се, за да вършите волята Божия.
Окото да е будно и чисто, да не се захласва и влюбва.
Човек да не оставя Любовта си на земята, защото после все слиза да я търси.
Не оплитайте сърцата си със сърцата на другите хора! Не се влюбвайте! Не залагайте сърцата си... Казано е в Писанието: “Сине мой, дай ми сърцето си.” Единственият, Който има право на нашето сърце, това е Бог.
Обичайте както чистият ручей, който вечно дава и пее.
Когато хората се приближават, стават груби в отношенията си. Пазете свободата си!
Можеш да целунеш някого с устата си, с чувствата си или с очите си. Най-често се предава любовта чрез погледа.
... Парис открадна красивата Елена. За да не ставаше тази кражба, Елена не трябваше да остава сама с Париса. Тази война имаше мистичен характер. Тя представлява война, която се води в самия човек.
Колкото предметът е по-близо, толкова Любовта е по-слаба.
Колкото предметът е по-далеч, толкова Любовта е по-силна.
Когато предметът се изгуби от зрението, Любовта става идеална.
Обичайте, без да се влюбвате!

Любовта към Бога, това е моралът на ученика. Има ли друга любов, моралът е опетнен отвътре, в съзнанието на ученика. Ученикът трябва да се стреми с всичката си чистота и святост да прояви в живота си любов към Бога. Това е жичката, която ще извади ученика от всички мъчнотии и от най-лошите условия. Тя ще бъде светлата звезда в неговия път.
Гледай със свещен трепет всяка проява на Любовта, защото там е Бог, там е силата.
Когато двама души се обичат, те заедно си заминават. Те ще се слеят, ще бъдат едно и тъй ще си заминат заедно. Когато двама се обичат, за в бъдеще те няма да бъдат двама, ще бъдат един. Ще се слеят и двамата ще живеят ведно. За в бъдеще тъй ще бъде. Това е женитба. Такава женитба е работа на Бога.
Любовта между хората е Божествена проява, но женитбата е човешки порядък на нещата... Любовта не търпи никакъв човешки порядък.
Да си в принципите, то е да си извън учрежденията...
... като влезе в Школата, ученикът трябва да забрави всичко лично. Законите в Божествения свят са безлични, а не лични.
На влюбени не предавайте Новото учение...
Да обичаш някого, е да му дадеш условия да се прояви.

Два вида хора има в света: едните аз наричам хора на тъмнината, а другите ¦ хора на светлината. Хората на тъмнината имат право да ядат каквото искат, а хората на светлината нямат право да ядат каквото искат. Хората на тъмнината имат право да се женят колкото пъти искат и за колкото жени искат ¦ за една, за две, за три, за четири, за пет, ако искат и хиляда жени могат да имат. На хората на светлината не е позволено да се женят. На хората на тъмнината е позволено да имат деца колкото искат, а на хората на светлината се позволява да имат само едно дете. Това е факт. Ние виждаме, че и Бог има само един син. Бог дъщери няма.
Има фамилни духове, които искат да се преродят чрез тебе и ти създават тези настроения. Тези духове сега гладуват и са изоставени и те ти предават своите състояния. Вярно, че тяхното положение е много тежко. За тях Господ е далеч и те не могат да се молят. Но ти ще ги научиш да се молят и ще ги впрегнеш да работят. Ти трябва да постъпиш като християнин: да спомогнеш за повдигането на тези духове, които са фамилни и родови твои духове. По-хубаво е ти да работиш с тях, да ги учиш, отколкото да ги родиш, да ти бъдат деца и като деца те ще те отклонят и ще изгубиш времето си, което ти е предназначено за Школата. Да отгледаш деца и семейство, е необходимо време, денонощно и много, много години и накрая човек никога не знае дали това е неговият път.

У човека има една природа, която няма никакъв морал. От нея човек трябва да се пази като от огън.
... Знаеш ли какво значи кон на празна ясла? Когато сеното и сламата на стопанина се свършат, а зимата още не е свършила и пролетта е далече. Та и хората правят същото: те се оженят и рекат: “Чакай да се оженя, да народя деца, та повече души да работят за Господа.” Не, има души, които са си определени да вършат тази работа, да помагат на духовете да се раждат и да работят за своето усъвършенстване. Но не е само физическото раждане. Има хора, които са определени и за друга работа. Има и изключения. Който е свършил университет, е определен за друга работа.
Лошите и престъпни работи, които човек върши и на които иска да предаде красив изглед, не са нищо друго освен състояния на ада.

Приписват ни, че сме били за свободния брак. Не, ние сме за абсолютната чистота и абсолютната святост.
Светията сам по себе си е женен. Той е свързан с всички хора, на които проповядва. Той им е баща, а те негови деца. Колко паднали моми и момци са отивали при светията да му искат подкрепа. Щом започне да им помага, той се свързва, жени се за тях.
Някои мислят, че колкото са по-близо един до друг, толкова повече се обичат. Обаче, като се оженят, те виждат, че не излиза така. Това е неразбиране на любовта. Да се ожени човек, това не значи, че любовта го е посетила. Любовта е свойство на душата. Душата люби. В този смисъл никой не е женен. Душата не се жени, не се свързва. Личният човек се свързва с цел да извърши някаква работа... Това, което хората наричат женитба, е акт само на Земята...
Човек е дошъл на Земята именно за това, да се научи да живее чист и свят живот, да се приготви за разумния свят. С невежеството си човек може да повреди своите органи и по този начин да не може да изпълни това, за което е дошъл на Земята. Ето защо той се нуждае от истинско знание. Като влезе в някое религиозно общество, човек трябва да бъде разумен, да има знания, за да не пакости нито на себе си, нито на своите близки. Религиозният живот подразбира връзките между душите. В тази връзка хората се поставят близо един до друг, и ако не са достатъчно разумни, те могат да си причинят ред пакости и нещастия.
Видите ли, че някой люби, не го критикувайте. Ако хората биха се научили да не се месят в любовта на окръжаващите, досега светът би се оправил.
Чистота и святост ¦ ето истинската проповед.
Само в чистото сърце любовта може да се запази чиста, ако човек иска да разбере Божествената любов. Ние туряме правилото: Не пийте вода от стара делва. В умствен смисъл ¦ от един покварен човек, който е грешил, грешил, че той съвет да ви даде.... ¦ съвет не вземайте.
Кое е правилото за чистия, за моралния живот? Това правило е: да се живее според закона на Любовта. Докато човек живее в Любовта, той е чист, има и светлина, има и топлина. Почне ли да мисли за човешката любов, той е вече извън Божията любов и не може да бъде здрав, не може да бъде умен, не може да бъде добър, чист човек... Да бъдеш добър, умен и чист човек, това значи да живееш в Божията любов.

Божественият свят се намира в главата, ангелският ¦ в гърдите, а човешкият свят ¦ в стомаха. А има и по-долен свят, в който хората са мъртви.
Като е дошъл на Земята, човек трябва да знае, че очите, ушите, устата не са само негови удове и не може да разполага с тях както пожелае. Те са му дадени да работи с тях не само за своето благо, но и за благото на своите ближни, на цялото човечество. Когато иска да свърши някоя работа с един от своите удове, човекът на самообладанието се отправя за позволение там, откъдето са му дадени удовете. Щом получи позволение, той пристъпва към работата си, която свършва с пълен резултат. Този е пътят, по който след време и обикновеният човек може да стане гениален.
Мъжът не може да спаси друг мъж ¦ жената ще го спаси. Жената развали мъжа, жената ще го спаси. Жената развали света, жената ще го оправи. Първо тя вкуси от забранения плод и заради нея Бог изпъди и Адам от рая. Ето защо жените ще спасят света. Жените са по-умни от мъжете, затова ще си признаят погрешката и ще кажат на мъжете: Понеже ние станахме причина да ви изпъдят от рая, ние ще ви върнем наново там.
В природата съществува само една жена и само един мъж. Вие виждате много мъже и жени, но всъщност те представляват една жена и един мъж. Когато човек разгледа нещата по този начин, той не може да извърши никакво престъпление. Обаче, когато мъжът се хване само за едно клонче или за едно листо на дървото, наречено “Единство в природата”, той започва да вижда около себе си много жени. Същото може да се каже и за жената. Докато мъжът вижда много жени в света, а жената ¦ много мъже, престъпленията всякога ще съществуват. Заблуждението седи в това, че като се оглежда в огледалото, човек вижда един образ и мисли, че вижда друг човек ¦ не, това е той сам. Многото мъже и жени на са нищо друго освен отражения на единствения мъж и на единствената жена, които съществуват в природата. Като реалност мъжът се оплаква от жена си, че го разлюбила. Това е друго заблуждение. Невъзможно е човек сам себе си да разлюби. Всичко може да стане, но човек човека не може да разлюби. Да те разлюби някой, това значи да се разруши цялото битие.

Безверието не е родено у мъжа, а у жената. Когато казвам жената, подразбирам сърцето... “Дева” или “девица” изразява принципа в своята чистота. Когато говорим за жената в нейния първоначален принцип, ние употребяваме думата “дева”, която значи Божествена чистота, или символ на Любовта. А “мъж” или “човек”, или “манас” значи “Син на Мъдростта”. Той е израз на Божествената светлина или на Божествената мъдрост. Следователно тия два принципа у човека се допълват едновременно: единият принцип е акт отвътре, а другият е акт отвън. Единият принцип е пасивен отвън, а другият е пасивен отвътре. Женският принцип, който бил първоначално у мъжа, у човека, не могъл да бъде завладян от мъжа, понеже този принцип е активен отвътре, а пасивен отвън, а човекът ¦ мъжът, е пасивен отвътре, активен отвън. Та понеже човек е двояк по естество, то вторият, женският принцип е прозрял, т.е. видял външните неща, и тогава неговата външна пасивност се превърнала на външна активност, а вътрешната активност ¦ на вътрешна пасивност. Вследствие на това този принцип се е отделил от човека, напуснал го, излязъл навън. Това било положението на Адама. Този принцип, който излязъл от мъжа, не се върнал вече. Ето защо и до днес виждаме, че между мъжа и жената не съществува хармония. Между тях има вечно състезание. Когато казват, че между тях не може да съществува любов, това е вярно. Любовта не е нещо външно. Най-първо този принцип трябва да се върне вътре, да стане отново пасивен, а отвътре активен, и да си заеме първото положение. Сега и жената е активна, и мъжът е активен. Затуй при сегашното състояние не е възможно никакво възпитание, никаква култура...

Какво нещо е обичта? Да кажем, че обичате някого. Той представлява само една възможност да се прояви вашата любов. Вие благодарете на онова съчетание, което съществува в света, че можете да проявите любовта си. За пример, ако в един кинематограф няма бялото платно, как ще може да се отпечатват картините? То и вие благодарете,че има едно живо същество, което ще ви позира. То е пасивно. Вие ще проектирате върху него любовта си, а то ще ви разправя за тази любов. Аз, като любя някого, не зная колко го обичам. Той ще ми разправя колко го обичам. ¦ Кой е този човек? ¦ Този отвътре, той ще ми разправя колко го обичам. Той едновременно е и отвън, и отвътре. В този случай вие, като обичате някого, ще бъдете ли тихи и спокойни, ще ви бъде ли безразлично дали той е при вас, или ще замине в Америка? Тия връзки се разтеглят. Където и да замине той, вие се радвайте на това, защото той едновременно е и вътре във вас.

Чистият и свят човек е всякога доволен от живота си, той е готов на всякакви услуги и жертви за благото на своята душа и на своите ближни. Който прелюбодейства, той е опетнил душата си. Той е готов на всички престъпления. Като прелюбодейства, човек служи на плътта си. Тя взима надмощие в човешкия живот. Този принцип наричаме “ХОПИТИ”. Той руши, разединява, умъртвява. В Евангелието този принцип се нарича грях, змия. Той беше проникнал и в рая, качил се беше на забраненото дърво и оттам се разговаряше с Ева. Човекът е дошъл на земята да изпълнява Божията воля, а не да служи на низсшия принцип. Той е влязъл в работилницата на живота ¦ света, и трябва да определи отношенията си към него.
Който не може да живее като брат и сестра, той не може да бъде гражданин на царството Божие на Земята.
Какво нещо е любовта? Когато двама млади се влюбят един в друг, те ослепяват, нищо не виждат пред себе си. Те забравят целия свят: ядат ли, пият ли, никой не съществува за тях. Те живеят един за друг, галят се, милват се и казват: Животът ни се осмисли вече. Това е криво разбиране за любовта. Тъкмо сега животът им се обезсмисля. Тяхната любов е само опресняване, но не е онази вечна, безгранична Любов. Когато човек възприеме Любовта, която излиза от светлината на Бога, тогава всички хора му стават обични. Той всички обича, на всички се радва, за всички е готов да се пожертва. Той не живее в единичната, но в общата любов. Тази любов свързва човека с душите на хората. Той влиза във връзка с живия човек, с неговата душа, а не с неговата личност. Велико нещо е да обича човек!
И Любовта си остава неизменна. Любовта е едно нещо, а грехът и престъплението ¦ друго. Те не се влияят едно от друго.
Любовта не търпи никакви материални връзки и отношения.
Само чистият човек носи топлина.
Човек като духовно проявление живее в целия Космос: в Бога, в ангелите, във всички хора, животни, растения, камъни...

Чистотата се проявява отвътре, без никакво разсъждение. Също така и Любовта се проявява естествено, без никакво външно или вътрешно насилие.
Няма смисъл да се хваща човек на хоро, на което Христос не присъства.
Човек се освобождава от човешките ограничения, като влезе в Божествените ограничения. В Божествените ограничения е на прага на свободата.
Разумният, ист