Ами да ти кажа не съм привърженик на техники, защото смятам, че това е насилствен подход, макар и да върши временно работа. Не съм се интересувала по-подробно за миналите си 'величия', защото не се считам за овладяна в ума, че да понеса без странични ефекти (я възгордяване, я комплекс за малоценност и страх от нови 'издънки') една такава знайност. Това не ми е пречело, обаче, да си усетя радостта от живота като индианец (не като днешните индианци), и то с останал принцип (Волята!), което е фактически важното в живота - какво ще остане в причинното тяло като усвоеност... Затова сивото ми е от любимите цветове, особено ако се съдържа в очите .

Опитваш се да разбереш? Опитваш се с ума си да схванеш нещо, което не живееш? А ако го живееш (сам каза, че ти се иска да вярваш), то тогава доказателството е в теб самия. Вън винаги ще се окажеш излъган в един момент, защото там е илюзията.

И аз постоянно се опитвам да разбера. Все се чудя как някои могат да живеят без Небе.

Е, кой каквото :) Мен с пържолка не би съблазнил, но пък ако в замяна чуя тихич шепот на топъл вятър в косите си... Ама то с еферия не се живее, нали?

Подсеща ме това за една снощна случка весела :) Сестричката решила да прихапва нещо на крак и аз като минавам покрай нея я съглеждам. Репликата ми беше: 'Защо се тровиш? (с усмивка)' А тя отговори: 'Ми за да умра - допълвайки - някой ден' Всъщност храната наистина е отрова - бавно, но сигурно ни убива . Интересно че храненето е свързано с мисълта също. Вчера бях цял ден много заета и изобщо не се сетих да ям. А кога ли храненето става Богоприложност? Хм, това май е за друг клуб...

Хайде, чао сега. И дерзай си. Никой не те гони - продължавай да ни изучаваш, така даваш 'храна' и на други, любящи да правят същото .