|
Тема |
Re: При мен.... [re: Oki] |
|
Автор | /////// (Нерегистриран) | |
Публикувано | 13.09.01 21:46 |
|
|
Мисля, че частично ви разбирам (и тримата), но пък и не съм съвсем съгласен. Ще ви изложа своята теза.
..................................................
Човек трябва да се ползува от специфичната ситуация в която е поставен, от нейните преимущества.
Защото тя е временна и по-после - невъзможна. Сега аз живея, аз съм жив. Имам тяло, а в него живот.
Имам крака, да отида......, ръце, нещо да направя, уста, нещо да кажа. Това е да съм жив, сега.
Утре ще си литвам тук/там, но и едно камъче
няма да мога да повдигна, защото тялото
няма да го има..
..................................................
И сега вие ми предлагате да не ползувам уникалния шанс да накова первази в хола. Защо?
Да наблюдавам като дух на умряла баба?
Това не е ли неразбиране, че днес (и само сега) имаш богатството да си жив!
Осветлете, моля.
//
|
| |
|
|
|