Здравей!
Най-добрият метод който аз съм срещнал е да си с нагласата да използваш(доколкото ти е възможно), всяка ситуация(без значение позитивна или негативна), като упражнение за нещо със себе си. Изхождайки от позицията, че всичко което ти се случва е строго изчислено като най-доброто за твоето развитие, горната нагласа не е голям проблем.
Какво се получава при такъв подход към събитията които ти се случват. Първо анализирайки ситуацията спрямо самия себе си, правиш едно разделяне на себе си на две. Тези две, са личността(егото) и индивида(висшия Аз), като за да направиш горното се налага да се изместиш в индивида. Второ индивида преценява случката като какъв вид упражнение е и за какво е, спрямо личността(егото). Освен това индивида задава задача на личността какво да прави(упражни) чрез тази случка, като индивида наблюдава и следи развоя на упражнението(не на случката). Случката и упражнението могат да имат съвсем различни сценарии. Така си хем изпълнител(личността), хем наблюдател(индивида). Но реалният контролиращ е индивида. Трето: основното оръжие на личността срещу духовността на индивида е умът. Той борави съвършено с аргументи против всички замисли на индивида срещу егото. Чрез този метод не се налага умът да бъде наблюдаван за да се отскочи над него (както при медитацията). Той просто (щом като днес е толкова активен) е впрегнат да работи, но за задачите поставени от индивида.
И се получава да знаеш.