В на Р.Бах Една-та особено ясно се визуализира реалността на реалността на съзнанието, но пък от друга страна точно това за необратимото, там си беше казано по-скоро точно като необратимо... един вид друг (който си ти алтернативно) се е променил, но това не мога да схвана как може да е лично изграждане. Най-странното беше, че уж застъпва идея за Едно, обаче така визуализира в себе си нещата, че на читателя му става още по-голямо разделението - дори това, което си считал за себе си излиза извън теб. Е, по обратната логика можеш да се върнеш в първоначалното Едно, но в еволюционния етап вече... е друго Едно - Единосъщие, овладяност някаква.

Та, времето е странна работа .

Ама "миналите съзнания"? Сега ако си погледнеш някой минал живот и успееш да си влезеш пълно в това, което си правил и смятал тогава и видиш изобщо светогледа си, ще разбереш какво е "минало съзнание". Вместо да расте една физика, расте една душевност (тъй да го кажем, пък кое най-точно е растящото, в момента не е важното). А че тук и сега си е важното... спор няма .