Опитвам се само да ти подскажа, че не са задължителни "оправданията", които изместват действителното състояние на нещата - за мен това си е чисто отдалечаване от Истината, поради съображения от морал, който е външно привнесен, но не и адекватен на реални стойности. Ето например - ти очевидно смяташ, че е лошо да се довериш (по свой личен избор и почин) на нещо, че ще те изведе и веднага минаваш в защита, че не си сляпо вярващ. И което наистина не ме радва е, че така не виждаш какво всъщност е казано, или с други думи - изкривяваш го. А аз също съм любител на Истината и затова не си премълчавам .
Та - може ли човек да ползва сегашно време за нещо, което е ново за него, т.е. не го е опитал? А тук говорим за принципа: Ново Учение, което предполага търсене и намиране в него на все нови и нови неща, докато се усвои в цялост, отваряне на цели нови светове пред погледа даже... И тази принципна постановка не изключва утвърдено доверие във вече вкусеното и изпитаното. Разбира ли се сега разликата? Защото я има реално.

Относно Петър Дънов като проводник на Истината бих казал само, че ако всеки можеше да бъде на този етап Миров Учител, нямаше да има нужда от нови Учения, които да ни изграждат. А че от всекиго можеш да научиш нещо истински и реално - разбира се, но както беше писала Лъчезарна за един свой сън-урок (в клуб Окултизъм преди време) разликата е в това, че от по-малкия ти сам си вземаш, докато Учителят знае(вижда) и ти дава съзнателно, съобразно ръста ти (респективно на човечеството). Не случайно е казано че: "Вълната на Мъдростта е възрастта на духовната зрялост на човечеството."

Както и да е. Поздравче и - дерзай, "всички сме монахини", както се бе изразил някой (един) от любимите ми писатели .