Концепцията да се търси Истинския Живот, който произтича от Истината е напълно вярна и точна. Духовният ми опит ме е научил да търся именно Живота, както съм и благодарен на Спасителят Исус, че всеки ден израствам в този Живот, и че Той израства в мен.

Но няма смислен човек, който търсеки Живота и вкусвайки да поне малко от Него, да не установи и наличието на Смъртта. Защото ако не би имало Смърт, то всичко би било Живот, и не би трябвало да полагаме никакви усилия и тъсене на нищо, защото така или иначе цяхме да сме в единствената алтернатива. Но кой би избрал Смъртта ако тя би му се представила като смърт? Затова силата на смъртта се състои в това, че обича да представя себе си като "живот".

Ето защо, когато някой ми твърди че следва Живота и живее Живота, първото нещо, което ми е важно да изпитам е дали той наистина следва Живота или предрешената като "живот" Смърт. Ето защо съм на милиарди духовни километри от идеята, че има само едно учение представяно в различни форми!

Но по скоро има много пътища, предрешени като "живот", които водят в смърт, и едно учение, което дава Живот.

И понеже Бог е съвършен и не се проваля, Той няма план A, B, C, D и прочие, Той има само план А, и този план А е предостатъчен и ще успее докрай!

Що се отнася до мен, аз съм избрал Живота, и от как го направих бях радикално променен. Сега във мен действа сила превъзхождаща всяко знание и всяка способност на ума и сърцето на схващат! Не че с това искам дас кажа, че съм специален, понеже тази сила принадлежи на всеки, който избере Живота. Ето защо, когато видя как някои голословци се перчат само с думи и твърдения, аз им казвам , нека тогава да изпитаме силата, която е във вас и мен.

Що се отнася до възкресението на мъртви, знам поне за още 4 случая за хора избрали Живота, които са го извършвали. До сега на мен не ми се е случвало да го правя, но усещам, че не е далече момента в който ще достигна и до това. Нещо повече считам възкресяването на мъртви за нещо най-нормално за хората ходещи в силата на Истинския Живот. Уверен съм, че в идващите дни такива случаи ще зачестят твърде много, както и те понастоящем не са малко, но не ни достига информация.

Ето защо неотделима част от следването на Живота са предупрежденията за примките на Смъртта. Господарят Исус Помазаникът не веднъж е предупреждавал, че тесен е пътят, който води в Живот, а много са пътищата, който духовно съединении в един широк път водят в дебрите на Смъртта. И когато някой започне да ми говори, че много пътища водят в един, на мен пределно ми става ясно, че става въпрос за широкия, а не за тесния път.

Понеже (пак ще се повторя) ако пътя беше само един, нямаше да има нужда от Учител или учители, които да го изясняват, защото не щеше да има други пътища в които да се ходи. Нито пък щеше да има нужда от Спасител, защото всички бидейки на единствения път щяха да са си спасени, поради самия смисъл на единствеността.

Прочие има две окончателни реалности и това са реалносттите на Живота и Смъртта. И между тези реалности всяко живо същество, което има дух и съзнание, ще трябва да избере.

Идва Денят в който Смъртта ще бъде веднъж завинаги погълната победоносно, но заедно с нея ще бъдат погълнати всички, които пребивават под нейните сенки, както и тези, които се греят на изкуствените и слънца.

(А що се отнася до обръщението "дъновист", което използвах за тебе, прощавай! използвах го в контекст на рутинно обръщение, а не като етикет. Аз също не съм почитател на "-истите" и "-измите".)

__________________

Защото за мене да живея е Христос, а да умра, придобивка