че ще има смисъл евентуален разговор. Виждам, че идеята ти е да ме убедиш в нещо. А аз не отделям време за спорове. Ето самият аз не съм никакъв дъновист. Познавам някои издатели, които изписват "Учителя" на книгите които издават защото явлението е Учителя, а не съществото което го е представлявало тук на Земята. Нито един от тях(за които говоря) не е дъновист. Аз познавам почти всички учения с техните методи и практики включително и това на Беинса Дуно. Имам щастието да виждам общото във всичките и това което ги отличава. Не съм нито "йога", нито "будист", нито "тантрист" нито, "Ошо-вист", нито "Йогананда-ист", нито "Щайнер-ист", нито, "Чопра-ист", нито "ай-ки-дист" нито "кунг-фу-ист" нито "суфист" нито "дънов-ист" нито "седесар" нито "бесепар" нито "монархист". Аз не съм никакъв "ист". Същото това Велико Учение, го намирам навсякъде в негови разновидности. Аз съм изключителен фен на Истината(защото можем да търсим живота навсякъде, но той е скрит само в Нея). И във всички горепосочени места, а и не само там - навсякъде - аз намимарам Нейни аспекти, а в Учението на Беинса Дуно, я намирам в нейната цялост, в нейната обединеност и синтезираност. Освен това много учители имат прекрасни подробни разработки на теми от това Учение, но никой не е дал такива и толкова адекватни, за този етап на развитие на човечеството, методи за работа на същите теми.
Защо още не съм и не мога да бъда никога някакъв "ист"? Защо за мен всички носители на Истината имат еднакво значение, въпреки, че те сами за себе си са от различни нива на развитие? Например един Щайнер или Дийпак Чопра (вторият въпреки, че не е обявяван за учител, за мен той е такъв) въпреки, че са човеци, а Беинса Дуно и Христос са същества които даже не са и от нашата слънчева система - такива същества просто управляват тези системи, за мен те са еднакво значими защото каквото не схващам от единия, другият ми го разяснява и то в подробности, но също и обратно - чрез първия разбирам много по-добре втория. Никой не е по-малко важен за мен. Е има и такива които просто не казват нищо повече или нищо по друг начин и на такива не се спира вниманието ми. За моето развитие всеки от когото излиза Истината е еднакво важен, па който и ще да е той. За това мога да бъда само последовател на Истината, но не и на неин представител или носител. Дискетата ме интересува дотолкова доколкото в нея има истински програми. Но това, че в дискетата - Беинса Дуно-и стоте процента програми са Истина, също е една истина без значение на кого как не му изнася. Защото най-революционният акт за егото е да среща Истината.
Така, че напълно е лишено от смисъл да се убеждаваме едно нещо какво не е. Искам да научавам едно нещо какво е. Ето говори се за Висарион. Малко съм прочел от него. Но не искам да знам какво не е. Искам да знам какво е. Какво допълнително разбиране или метод може да прибави към досегашните дадени. В това е смисъла. Ще си загубя времето и силите за да се занимавам с неща които не са. В тях не е живота. Живота е в нещата които са. Така, че можем да дискутираме за неща които са. За мен ще бъдеш полезен, ако имаш нещо, което не знам и можеш да ми го дадеш, нещо което е. За теб аз ще бъда полезен единствено и само със същото. Ако имам нещо като опит и знание, от което имаш нужда и което е. Само тогава можем да си дадем живот. В другия случай (да се занимаваме с което не е) ще правим обратното.
Лично аз предпочитам живота.