А може би "греховете" /според Библията са 7 смъртни/ са били още в библейските времена като карта, един вид като наръчник за тези действия, които водят до голяма загуба на натрупана вече лична сила и връщат душата доста назад. Може би са само описание в наша помощ. Какво лошо има в това да знаеш, че ако си горд, лакомник, сладострастник и т.н. - губиш много сила, убиваш по малко душата си. Тя, душата, вероятно все пак ще се справи с тези проблеми, но защо да не знаеш, че ти съзнателно й пречиш, спираш нейния път, или поне че можеш да й помогнеш. Като казвам "ти" имам предвид личността - инструмент на душата. Защо мислиш, че знаенето на "греховете" не води само до чувството за вина. Някой може да знае своите грехове без да изпитва вина от това. В разширението на кръгозора на разбирането всяка песъчинка знание е полезна. Защо да губиш още една опорна точка?