Ранима си, и защо? Дали причината за тази ранимост не е в нас самите, в тази жажда да притежаваме, да съществуваме, да бъдем?
Казваш че очакваш помощ? Да очакваш значи да се надяваш, да се надяваш значи да живееш с изградените си представи за един свят в който няма болка, мъка и страдяния, и всичко това се отнася /обърни внимание се отнася/в бъдещо неопределимо време.
Но ти си днес, тук и сега й да се надяваш на нещо неопределимо и несъществуващо е бягство от действителността, от тук и сега. Бягството не е решение на проблема, а само отлагане. Днес, тук и сего теб те боли и страдаш.
Каде е причината за страданието ни, кое е това, което ни кара да страдаме? Не се ли крие тя в привързаността ни, която ни прави уязвими?
Погледни съвсем практично: имаме човек, който е болен и може би умира, имаме и негов близък,който страда от боката на ближния си и от очакваната загуба и който един ден неизбежно също ще умре. Каква е причината за страданието на втория? Дали страда от това, че страда друг /без значение дали му е близък и човек/ или страда в очакване на предстоящата загуба? Може да загуби само този, който е собственик, притежател. Ти какво притежаваш? На какво си собственик?
Погледни природата и порядъка в нея. Живота и смърта са двете страни на едно и също нещо, на онази цикличност в която няма конфликт, а хармония и порядък.
Погледни семената, семето умира и от неговата смърт се ражда дърво,което ще даде много семена и един ден също ще умре, неговите семена на свой ред също ще умират за да дадат живот и т.н. Живота умира заради смърта, смърта умира за да роди живот. И в това умиране няма смърт в него има вечност и красота и хармония.
В теб е страданието и в теб е причината за това страдание и отговора-днес тук и сега.
Ако си вярваща и това ще те успокой, ти подарявам един въпрос: Защо страдам, след като баща ми отива при Бога?