Когато се пробудиш във светлината братко,
в устата ти нагарча и не е никак сладко.
В денят ти неповторен, пристяга те сърцето...
не му е никак леко, че тежко е небето.
Когато се пробудиш във светлината братко,
аутсайдер те наричат, глупак и луд, и смахнат...
Във смърфова държава на смърфова планета;
събуден й се чудиш,... и пак боли сърцето...
Те, смърфовете бързат, към новите проблеми;
забързани притичват..., да сложат ново бреме.
На свой или чужди, били са: червени, жълти, бели;
а те били пък сини - каква окошареност!
Подлагат един-друг си, крачета и капани...
Те...слепите не виждат: самите са в тигана.
И Гаргамелци вещи ги джуркат, подсоляват;
и сготвените вярват на думи-обещания!

И ако само братко..., от болка във сърцето;
опиташ най-сърдечно да им дадеш небето...
Надуват се веднага, на пуйки заприличват
и мъдромисли раждат, посочват ти и личби.
На пошлостта царе са, деца са на разврата;
посредствени в труда си й празни във сърцата.
И как боли сърцето..., в таз смърфова държава,
един за друг нехаят, й нямаго колая...
Така минават дните на болките сърдечни...
Ноща като се спусне, политаш веч без бездни...

Но ето иде утрин и слънцето наднича:
- Боли ли те в сърцето? И пак пече, препича.