Не знам кои Учители визираш, но едно истинско (Божие) Учение не може да си остане само в "Църквата". Както виждаш Христос влиза в душата и извежда вътрешния ти живот. Той не е религия някаква си само. Като морал всички са изградени от Христовите ценности, друг е въпроса колко ги следват, но ги считат тях за моралност. Разбираш ли какво означава това? То не е просто Църквата и религиозността - залегнало е във всеки един, ако щеш и атеист да е (издигайки партията за Бог ;). Знаеш, че еди кое си не е морално. А кой ти каза, че не е морално?
С това, че дават социалност на Учението си, Учителите гласуват! Нищо не е вън от социалността...

А децата? Децата им са всички... /не се смея/

Човекът е свещен, да - не институцията, но бива ли да отричаш институцията? Бива ли да отричаш градежа, за да признаеш само Рушението, което го предхожда неминуемо?

И на мен не ми се пише... но все пак успя нещо в думите ти да ме провокира. А това е важното, нали? За това го пишеш? Защото явно не е да провокираш себе си...

Привет, приятелю. Ще се радвам да науча първото ти име, за да се обръщам по този начин към теб, ако позволиш.

~~~
(всичко се знае бе, само да знаеш къде да го търсиш ;)