И аз гледах мача, докъм началото на четвъртата част беше доста оспорван, преди Лейкърс с тройките на killer-bees (Браун-Барнс-Блейк) да пречупят Булс. Класата си е класа в края на краищата и баскетболът е отборен спорт, който се решава не от 1, 2 или 3 суперзвезди, а от поне 10 класни играчи плюс разбира се... треньора! Като казах треньор - геният на Фил Джаксън да сглобява отбори просто няма равен и е много трудно пробиваем, както се вижда вече второ десетилетие на доминация в лигата.

Но да се върнем на мача Булс - Лейкърс. Езерняците дълго време имаха затруднения да опазват гения на Дерик Роуз, който показва баскетбол от класата на Майкъл Джордан; всъщност не можеха да го опазят (може би трябваше персонално да прикрепят Коби към него, вместо да се занимава със стрелящия гард Боганс). Та изпълненията на Роуз в тази среща си съперничеха с тези на Джордан (както и на Коби разбира се) от най-добрите му години. В допълнение на Дерик и друг младок - центърът Ноа затрудни максимално Гасол в нападение и в борбата под коша. Гасол обаче си е Гасол и съм забелязал нещо много ценно у него - има невероятна жажда за борба и не се предава докрая, дори и в голяма част от някой мач да го доминират, той винаги успява накрая да измъкне добър мач, така беше и сега и компенсира не особено убедителната игра в атака с много добра защита и завърши достойно - с 12 т., 11 б., 4 ас., 5 ч.

Коби си беше на нужната висота и основният ключов играч, както винаги 20 т. и 5 ас., плюс още много други ключови отигравания в атака, неотчитани от статистиката, които обаче направиха разликата. Примерно доста често вземаше топката, изчакваше да му скочат двама, след което пускаше топката на някой от killer bees, а все някой от тях оставаше свободен да стреля необезпокояван от тройката. Много добър тактически отговор на скупчването на поне двама играчи около Коби. Ако пък не идва още някой да го пази, Коби стреля...

Но общо взето дори завързаността в този мач не е нещо особено в сравнение с миналия сезон например, когато Лейкърс много често вземаха в редовния сезон такива мачове - завързани до последните минути (понякога и секунди и в няколко мача Коби вкарваше решаващи кошове направо в последната секунда със сирената). Сега-засега победите на Лейкърс са много по-лесни и се решават в доста по-ранни стадии, резервите вземат дейно участие, играят по-ключова роля и реализират доста по-добри показатели. Затова и примерно реализаторските показатели на Коби са засега сравнително по-ниски - щото игровите минути на среща в сравнение с останалите от топ 5 реализатори са му с 4-5 минути по-малко (със 7-8 в сравнение с първия Дюрант). Но си остава ключовия играч почти във всеки мач.

Та засега, както се очертава, Лейкърс печелят дори срещу силни отбори доста по-лесно в сравнение с мачовете от миналия сезон...

Редактирано от lYl 13 на 25.11.10 11:50.