|
Битка! Битка! Призовавам те на битка!” Тази реплика на Джон Траволта от филма “Майкъл” идеално илюстрира настроението на друг един Майкъл. Герой в един по-различен свят, този на НБА. Там, където баскетболът е религия. “Не се връщам заради парите, а заради любовта си към играта.” Това каза Майкъл Джордан миналата есен, когато официално обяви завръщането си. И той като ангела Майкъл имаше крила, и той като него “хвана бика за рогата”. И до днес го наричат Въздушния. Около него витае магия, както около Джон Траволта в “Майкъл” ухаеше на карамелизирана захар. Майкъл Джордан от 2002 г. обаче е далеч от онзи Еър Джордан, който летеше и правеше каквото си поиска на игрището. Разкъсван между любовта към играта и болката, която му причинява тя, №23 се завърна и доказа, че баскетболът е по-велик дори от него.
Светът на големите пари и професионалния спорт ражда суперзвезди. Те са следени под лупа - на игрището и в личния си живот. Майкъл Джордан не е изключение. Неговото завръщане в НБА предизвика истински бум. Американците, които си падат по тези истории, използваха спортното събитие на годината, за да се отърсят от кървавите атентати. И той се появи - усмихнат и както винаги обаятелен. За да започне третия си живот в лигата на извънземните.
Два цвята: червено и синьо
През 1984 г. Майкъл направи първата си крачка към славата. Той спечели олимпийската титла в Лос Анджелис и влезе в драфта на НБА. Щастливото число 3 промени, по-точно преобърна, клубното бъдеще на Чикаго. Биковете избраха Майкъл Джордан под №3 в лотарията за новобранци и той облече червения екип с №23. Приказката за Въздушния започна.
През 80-те Бостън, Лейкърс, Детройт успяваха да отложат неговото възкачване на престола. Лошите момчета бяха последните, които успяха да спечелят титлата, преди Джордан да изведе Биковете на върха. Три титли, от 1991 до 1993 г., белязаха първото пришествие на Майкъл. Кратка пауза за бейзбол, от която се възползва Хюстън, и последва нов хеттрик на Чикаго - от 1996 до 1998 г. Всъщност звездата на Булс напусна баскетбола през 93-а най-вече заради трагичната смърт на баща си. След 6-ата титла той реши окончателно да окачи кецовете на пирона. Но не успя да издържи далеч от любимата си игра. Прие да стане шеф на баскетболните операции във Вашингтон, като купи 10% от акциите на столичния клуб. Босът Тед Леонсис бе щастлив, играчите - изпълнени с желание да направят и невъзможното, а феновете тайно се надяваха някой ден Джордан да се съблече по екип и да играе за техния любим отбор. Тези, които го познавахa добре, бяха убедени, че последното ще се случи. Рано или късно. И познаха.
Още от лятото на 2001 г. слуховете караха журналистите да се потят пред неизвестното. “Да бъде или да не бъде” - вероятно Шекспировата дилема е измъчвала Майкъл, преди да вземе дълго чаканото решение. Той тренираше с приятели, сваляше килограми, но си оставаше все така притворен зад загадъчната си усмивка. Единствено близкият му приятел Чарлз Баркли убеждаваше репортерите, че третото пришествие на Майкъл Джордан наближава. Известният с голямата си уста Сър Чарлз с удоволствие разпалваше огъня на очакването. “Майкъл е в суперформа, той е по-добър от младоците, които се имат за звезди, може да играем заедно...”, това бяха част от трохите, които подхвърляше на жадните за новини репортери Баркли.
На 25 септември Джордан сложи край на спекулациите. Той обяви, че подписва за 2 години с Вашингтон, а първата си годишна заплата от $ 1 млн. дари на близките на загиналите при атентатите в Ню Йорк и Вашингтон. Майкъл смени червения цвят на Чикаго Булс със синия на Вълшебниците. Не изневери обаче на своя любим номер 23. Само 24 часа по-късно истерията беше завладяла столицата, феновете окупираха касите на клуба и изкупиха 1000 сезонни билета. Беше отворена нова глава от приказката за Въздушния.
Манията “Джордан”
Пред залата на Чикаго има статуя на Майкъл Джордан. Той е в най-типичната си поза, летящ с топка в дясната ръка. Така ще го запомнят феновете, особено тези, които са гледали уникалната му забивка от линията за наказателни. Магията на Еър Джордан промени НБА, вдигна рейтингите, колкото и да е странно, повлия дори на борсата. Продуктите, които рекламираше той, се радват и до ден-днешен на огромен интерес. Инвестицията на “Найк” донесе на компанията за спортна продукция огромни печалби. Киноиндустрията също не подмина Майкъл и той се появи рамо до рамо със заека Бъни в “Космически забивки”.
Телевизионните компании също винаги са потривали ръце, когато №23 е на екрана им. Пат Уилямс, наричан гуру на маркетинга, обяснява най-просто явлението “Майкъл”: “Един бизнесмен от Сан Франциско сподели с мен, че си е купувал сезонен билет за срещите на Голдън Стейт само заради един-единствен мач - гостуването на Чикаго с Джордан.” Генералният мениджър на Булс Джери Краузе много добре знае какво съкровище е Майкъл. С него Чикаго записа уникална серия от 610 мача с разпродадени билети. Серия, която превърна Чикаго в един от най-стабилните във финансово отношение клубове в лигата. Феновете в града на Ал Капоне мразят Краузе, защото не успя да задържи Джордан, Пипън и треньора Фил Джексън. Династията рухна и в момента Булс така и не може да отлепи от последното място на Изток.
Тъмната половина
В живота на баскетболната суперзвезда не всичко е идеално. В началото на тази година неговата съпруга Хуанита поиска развод. Оказа се, че тя е наела детектив, който е следил любовните похождения на Въздушния. Съдебното решениe можеше да донесе на Хуанита Джордан половината от състоянието, което се оценява на стотици милиони долари. След кратко мълчание обаче двамата обявиха, че няма да стигат до крайности. Факт е все пак, че не всичко в семейството на Майкъл е наред. През 1998 г. той се оттегли от баскетбола под претекста, че иска да се посвети на жена си и своите деца. Страстта му към хазарта и голфа, където също обича да залага, понякога му носи славата на прахосник. Наскоро дори излезе наяве една любопитна история - при визитата си в Ню Йорк с Вашингтон Въздушния отишъл в игрален дом, където пръснал сериозна сума за залози. Собственикът му отделил отделна стая и чипове по $ 1000. Краят на историята обаче е не по-малко интересен. След като загубил, Майкъл получил парите си обратно. Обяснението на боса на казиното: “Майкъл Джордан е реклама за моето заведение, която струва много повече от тези пари.”
Метаморфозата
В началото той прохождаше и спираше дъха на всички. Задържаше се във въздуха, там беше неговото царство. Накара хората да забравят за забивките на Доктор Джей. Узрявайки за голямата игра, Ем Джей научи, че колкото и точки да вкара, Чикаго не може да победи отбор от класата на Бостън с Лари Бърд, Кевин Макхейл и Робърт Периш.
В началото той имаше бодигард - Чарлз Оукли не позволяваше на противниковите грубияни да доближават момчето с №23. Майкъл си научи урока бързо и през 1991 г. направи от Чикаго непобедим отбор. Със Скоти Пипън до себе си, той се чувстваше много по-сигурен. Философията на треньора Фил Джексън и неговия екип за играта в атака - така нареченият триъгълник - изкачи Биковете на ново ниво.
В края Биковете бяха още по-силни. През сезон 1995/1996 те счупиха рекорда в НБА, след като постигнаха 72 победи и 10 загуби в редовния сезон. В следващите два шампионски сезона активът им бе 69-13 и 62-20. Това бяха най-романтичните години в кариерата на Майкъл Джордан. Принос за това имаше и Лошото момче на лигата Денис Родман. Феновете на Булс бяха луди по него, противниковите привърженици го ненавиждаха. Атракция или не, в Чикаго Денис Белята бе укротен. Единствените, на които се удаде това, бяха Джордан и Фил Джексън.
Този сезон беше ново изпитание за Майкъл. Вашингтон направи скок нагоре в сравнение с миналата година. За 39-годишния ветеран обаче това бе най-страшният кошмар в кариерата му. За първи път той пропусна плейофите, за първи път пропусна толкова мачове на своя отбор, за първи път отстъпи толкова назад в класацията на реализаторите. Тялото му даде знак, че е време да помисли за окончателното си оттегляне. Този път завинаги. Типично в своя стил обаче Майкъл Джордан обяви, че въпреки проблемите с колената има намерение да играе отново следващия сезон. Въпреки това приказката е към своя край. Залезът на Въздушния наближава. Номер 23 си остава един от най-великите, може би най-големият, в тази игра, любовта към която не му позволява да є обърне гръб.
7 дни спорт
Дяволът е отново червено-черен
|
Майкъл Джордан
