Газпром до дупка

Десет въпроса, които чакат ясен отговор

Не стана ясно защо българският министър на икономиката Румен Овчаров трябваше толкова спешно да отиде при руския си колега Виктор Христенко. Традиционно срещите на високо политическо ниво в Москва и София се подготвят месеци, понякога почти година. А сега - поканата пристигна в събота и във вторник българският министър вече е кацнал на Шереметиево.

Едва ли е случайно, че визитата в Москва съвпадна с няколко събития с ключово значение за България. Бяха подадени офертите по търга за АЕЦ „Белене“, където се конкурират само два кандидатa - руски консорциум, доминиран от „Газпром“, и чешки с участие на „Газпром“. Руският газов монополист отново притисна „Булгаргаз“ за преразглеждане (намаляване) на транзитната такса. Агенцията за приватизация официално обяви фиаското на сделката за термичните централи във Варна и Русе, след като РАО ЕЕС постави невъзможни условия и накрая отказа да плати високата цена, с която спечели конкурса.

В Будапеща осем държави - Полша, Чехия, Словакия, Австрия, Унгария, Словения, Хърватия и Румъния, приеха общ план как да намалят зависимостта на региона от вноса на руски газ. Записани са конкретни проекти - ускоряване на проекта “Набуко” за доставки на газ от Средна Азия, изграждане на общи газохранилища, връзки с газопроводи за алтернативни доставки и на терминали за втечнен газ в Хърватия и Полша. До икономическата среща на върха на ЕС през март в Еврокомисията ще се внесе конкретно предложение за финансиране. В инициативата ще се включат още Литва, Латвия, Естония, Сърбия и Босна.
Обтекаемите изявления на министрите след срещата в Москва само увеличиха неяснотите около енергийната политика на сегашното правителство. Има няколко въп­роса, които искат незабавен и ясен отговор:

-- С какъв мандат отиде Овчаров в Русия? При междудържавни разговори се очаква България да има собствена платформа за сът­рудничество. Каква е тя и отчита ли ангажиментите на страната ни по договора за регионалния пазар - за диверсификация на енергийните доставки при конкуренция на ресурси, производители и доставчици?

-- Как се стигна до разговори „Газпром“ да стане акционер в „Булгаргаз“ и да придобие собственост върху транзитните газопроводи? Законът за приватизация забранява раздържавяването на компанията. А българските правителства, включително социалистическите (изключение е служебният кабинет “Софиянски”), ясно заявиха, че въпросът за руска собственост върху транзитната инфраструктура не може да е предмет на преговори.

-- Не трябва ли да се търси по-широк политически консенсус при формирането на българската позиция? Особено когато се касае за дългосрочни ангажименти (минимум 10 - 20 години), които ще имат значително влияние както върху условията за бизнес, така и за общата среда, в която това и бъдещи други правителства ще взимат решения по икономически и политически въпроси.
Необходими ли са изобщо дългосрочни договори, след като доставките на газ и транзитните такси ще се плащат на пазарен принцип? Освен това до момента няма коректна и независима дългосрочна прогноза за развитието на газовия пазар в България и в региона.

-- Защо България не подкрепи инициативата за намаляване на зависимостта на региона от руските газови доставки? Международни наблюдатели оцениха като лош сигнал това, че дори не беше изпратен някакъв чиновник, който да представи страната ни в Будапеща.

-- Защо се пакетират преговорите по АЕЦ „Белене“, нефтопровода Бургас - Александруполис и транзита на природен газ? Това са три различни пазара, които при определени условия могат да са и алтернативни. Ако три алтернативи се сложат в една кошница, се обезсмисля воденето на собствена икономическа и енергийна политика.

-- Има ли риск за българската икономика от бъдеща доминираща позиция на „Газпром“ на вътрешния пазар на енергия? Газовият монополист държи изцяло вноса на синьо гориво и основната част от дистрибуцията на газ в страната, „Газпром“ представлява Русия в проекта Бургас - Александруполис, чрез Газпромбанк участва и в двата консорциума - кандидати за изпълнители на АЕЦ „Белене“.

-- С какво ще помогне газопроводът „Набуко“, ако България отсега договори дос­тавката на необходимите й количества синьо гориво от Русия за десетилетия напред? На практика такава сделка между монополистите „Булгаргаз“ и „Газпром“ ще зат­вори вът­решния ни пазар за конкуренция.

-- Защо не се търсят независими източници за финансиране на големите енергийни проекти извън „Газпром“? Поне пет-шест международни банки изказаха готовност да кредитират АЕЦ „Белене“, но правителството продължава да лансира заявката на Газпромбанк.

-- Какви изводи си направи правителството от случая с ТЕЦ „Варна“? И от приноса на руския електромонополист РАО ЕЕС за провала на сделката?

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите