Без материалния и духовен принос на македонците и Македония "българщината" си е оставала и си остава една куха пропагандна фраза!

И въпреки, че "всички" в Б-ия вервали на официалната "велико"-българска пропагнда, все пак за да поверват наистина по-атентично, ще требва да се цитира "вражеската македонистка пропаганда"!

Хе хе хе хе хе хе хе, докъде изпадна днешната милиционеска "българщина" в безпомощността си!

Той и затова още в края на 1930-те години Ванчо Михайлов написа :

"Македония е не само име днес, двадесет и пет години след Балканската война. Тя е една идея, един голям пример за свободолюбието на човешкия дух!"


И още за "българщината" под формата на върховизъм:

Михайлов, Иван - "СПОМЕНИ - т.4", Indianapolis, Ind., USA, 1973, с.898 :

"Има наслоено доста нещо след войната в България, от което Македонците, наистина, докрай требва да се делят и да го отбегват - това е измената, хванала дълбоки корени там, по отношение на българските национални въжделения. Тя се е прикрила под разни маски, като почнете от вулгарното шпионство и стигнете до велемъдрото "държавничество". Между тези, които дирят успокоение на съвеста си чрез нападки против Македонците, се намират и хора, които некога молеха султана да попречи на съединението между Северна и Южна България; които признаха спорна зона в Македония, а преди това докараха в Скопйе сръбския владика Фирмилиян. Между тех са и авторите на Нишката спогодба, според която сръбските жупани и българските окръжни управители требваше да преследват при взаимно съдействие, на сръбска и българска територия, всека свободолюбива и борческа проява на Македонците. Там са и хората, които срещу разписка продадоха българската история в Беломорието; които изселиха българския народ от Южна Македония. Тия също, които забравиха, че България бе подписала договор, според който за поробените българи се предвиждаха права. Тук се наредиха, естествено, и умниците, според които между България и Сърбия немало вече висящи въпроси ... Въобще, подушиха се през девет баира и ревнаха в хор всички, които от 1893 година до днес са извършили всевъзможни посегателства върху каузата на Македония и българщината. Оправдание се опитаха да търсят в обстоятелството, че много било изтъквано наименованието "Македонско", “Македонски”. Но това наименование всекога се е употребявало, тъй както и името Македония. Ако речем да го заличим, требва да унищожим повече от половината страници на българската история, наука и изкуство; требвало би да престанем светите Кирил и Методия да наричаме "Македонски равноапостоли", да престанем най-хубавите български народни песни да именуваме "Македонски" и т.н. На свой ред ще запитаме, защо един от българските полкове биде наречен "14 пехотен Македонски полк"; защо през големата война цела дивизия биде наречена "Македонска"; или защо говорим също за Тракия, Добруджа, за тракийски комитет, добруджански марш и пр., а не ги назоваваме с единственото име "български"? Защо не е обявен за сепаратист проф. Йорд. Иванов, който изтъква, че от векове насам Самоковско, Дупнишко и Кюстендилско са считани за част от Северна Македония? Защо не са обявени за сепаратисти и всички, които споменаваме като сторонници на Македонската автономия? Христо Ботев пише за Македония, а не я нарича например, югозападна България. С истинското й име наричат тая страна всички народи в течение на предългата й история, така са я означавли и монасите от Рилския манастир, в отправените до руския цар писма, с които са молили да им изпращат помощи - при датата на писмото всекога стои написано : "Рилска Света обител - Македония". Името на Македония е споменато на 14 места в Светото Писание."

А България я споменават само в криминалните хроники, нали?!