За българина Банската / Градове / Банско

По-долното е написано точно като за българина със специфични сексуални наклоности "Банската"

Граница на лайното

Мартин Карбовски

Богатите хора са най-прецаканите в тази държава. Живееш в къща с пет души слуги, двама охрана и един градинар, на застроена площ 780 квадратни метра, с двор повече от един декар и живееш добре. Обаче като излезеш на улицата потъваш до кончовите в кал, а на китното дърво пред дебелата ти дворна ограда се вее непоносим като живота найлонов плик. Преминаваш в другия свят и единствената черта е границата на лайното – тази която сам си си начертал и с нея си се отделил от останалите хора у нас.

Богатите си чудят дали утре да не застрелят съседа си, който краде от асфалта на общината, обаче ги е страх, защото те пък са откраднали нещо друго от общината и парите на данъкоплатците. И само псуват – по-лошо от бедните псуват - и това пак от страх.

Скъпите коли са най-глупавата инвестиция у нас. Караш, караш десет хиляди километра и изведнъж – луууум, бръм-бръм, тъкърррр, счупваш си полуоската на изгърбения си мерцедес и излизаш от колата да видиш както става. Става ужасно – такава дупка на пътя няма никъде, само на пролет у нас можеш да видиш.

Пак си минал границата на лайното – това е чертата, лайсната на тежката врата на лимузината. Вътре чисто, мирише на нова кола, аудиосистема, сиди чейнджъри и руса пичка, готова на всичко. Навън, ако не дупка – лайно, истинско лайно кучешко, но все по-често и човешко. Или прах, или кал, или мръсно, което мръсно съдържа в себе си не едно лайно.

Богатите шофьори се питат дали да не застрелят някой циганин дето не си е свършил работата добре и е сложил горещия асфалт м мократа дупка миналата година – обаче ги и страх и само псуват.

Границата на лайното започва там, където започва държавата. Държавата започва всеки ден на излизане от вкъщи. Милиони хора у нас вече имат модерна техника в къщи – хладилник, печка, голям черен телевезиор. В къщите е чисто и мирише на аеробион. Обаче на входа на блока или пред вратата на къщата започва държавата, започва лайното. Ние знаем как да напарвим ремонт на къщите си, но не знаем как да ремонтираме държавата, да изринем мръсното. Още по-страшно – ние смятаме, че държавата – това е в къщи, а навън е турско робство и трябва да се цапа, да е неугледно, за да подчертавам разликата – български дом – чужда турска държава.

В Студентски град под блоковете е мръсно. Студентите са сводобни хора, но според мен винаги ще си останат селяни. А свободни селяни е оксиморон. Излиза една студентка на прозореца си, оглежда се и хвърля боклук навън, на полянката. Аз не знам как да реагирам, защото и аз съм правил това и само викам "Браво, браво" и ръкопляскам. Тя вика – "педерас". Е, защо аз да съм педераст, като няколко пъти накарах силно пиещите си приятели да почистим на онази селска мома под блока, шото това е и под моя блок. Тя вътре в блока, на чисто, а аз и моите приятели събираме лайната – кеф. Викам си - дали да не я застрелям тази студентка, примерно с въздушната си пушка, да й извадя едно око, обаче ме е страх.

Карам си като пич по "Вапцаров" и гледам – задръстване. Често се получава по Вапцаров задръстване, обаче такова задръстване от Семинарията до Хладилника не е имало в тая посока. Бутам си колата бавно и побеснявам, защото имам работа, докато малко преди Кошарите виждам причината за задръстването – обикновено са двама селяни от Монтана – единият военен, другият обикновен селянин – ударили са се на булевард в София, чакат КАТ и задръстват града. Но този път в някаква банкова сграда – коктейл. Тротоарът и едно от платната са заети с лъскави, не много скъпи коли, и една сребриста Тойтота, в която се е излегнал един як селски пич и си говори по телефона. Той беше шофьор, не беше дори мутра. У нас обаче КАТ служи, за да те преебе, не за да оправи движението.

Седи си пичът с костюма, говори по телефона, паркирал наобратно на движението, а зад него – цял един град умира от нерви и язва. Тапатът в коронарната артерия на града. Ей, пич, не виждаш ли какво става зад теб, погледни, че си задръстил целия булевард. Пичът първо помисли, че съм ченге, после си отвори бавно прозореца и като се сети, че не съм ченге, с незабравима усмивка ми каза – ма ти ли т'ва бе, я не ме занимавай с глупости бе, педерас... А аз побеснях апоплектично - Да тиебамайката, свиня, пак са на власт комунистите, пак няма къде да се паркира от мутри... Разменяме си реплики от песни. Той пак заплашително: не ме занимавай с глупости, аз – датиебамайката, свиня! Рецитал. Викам си, дали да не го застрелям, ей така да отпуша пътя с цената на пет години от живота си, но ме е страх.

Това е границата на лайното. Ти си добре, докато си вкъщи, после навън, заради другите, умираш прав. После се сменяме да стоим от двете страни на границата и се разменяме. Освен границата има и нещо друго, прочетох го в едно западно списание. Нарича се “синдром на банализация на доброто”. Като си почиства човек пред къщата, като се опитва да спазва правилата за движение човек у нас не става добър, а по-скоро банален. И банално звучи, така е. Но границата на лайното трябва да се премести – примерно до гетата, циганските, както е в Щатите. Гледаш чисто в е в дома на американеца, чист му е тротоара, чист му е квартала, чисто му е дори метрото. Обаче има едно място където започва черното гето и вече не е толкова чисто. Това се нарича да изместиш границата на лайното. Не може навсякъде да е чисто. Но да е чисто само у нас си е направо мизерия.